Често грешим, когато сме обособили точни критерии, какъв трябва да бъде нашият партньор. Ако са прекалено високи, можем да отблъснем хора, които са ни нужни и ще си останем сами. Трябва да се научим да приемаме тези, които избират нас.
Понякога не ви ли е спохождала мисълта, че нищо не можете?
Така вие само се подценявате и губите самочувствие. По-добре си мислете, че вие сте достойни за уважение и очаквате добро отношение към вас, и тогава останалите хора ще почнат да се отнасят към вас така. Трябва да се справяме с натрапчивите мисли и негативната вътрешна настройка.
Не си мислете, че първото впечатление винаги е вярно. Защо не забележите добрите страни у човек, който първоначално ви е направил отрицателно впечатление? Защо придавате на човек редица качества, които не притежва, ако този човек първоначално сте харесали? Погледнете на ситуациите обективно.
Много често сме усещали, когато някой иска да се представи за това, което не е.
Интересно защо се държим по различен начин, когато се намираме сред тълпата или разговаряме с конкретен човек? Не е нужно да се смущаваме или да се опитваме да се харесваме на някого. По-добре е човек да се държи естествено и непринудено. Не можете да ходите постоянно с избраната от вас маска. Когато опознаят истинското ви лице, ще ви обвинят, че сте скривали истинската си същност.

Към азиатския слон на име Лин Ван се отнасяли с такова уважение, че му бил даден прякора „Дядо Лин“. Това е защото много е направил и дълго е живял, повече от всички слонове, които човек е знаел, цели 86 години.
Този сив и покорен гигант е оставил следа в историята на много страни. По време на Втората световна война той е прекарвал храна и оръжие на японските милитаристи в джунглите на Бирма, а през 1943 г. Лин Ван бил взет от китайците в плен.
Слонът продължил военната си служба първо в Китай, после в Тайван. На комунистите Лин не им бил даден заради обида.
През 1954 г. слонът бил пенсиониран и оставен в зоопарка Тайпе, където живее до 2003 г., когато умира.

Веднъж Любовта и Раздялата наблюдавали една млада двойка. Раздялата потрила ръце и настървено казала:

– Обзалагам се, че ще ги разделя!

Любовта помолила:

– Позволи ми да отида само един път до тях, а после прави каквото искаш и ще видим дали можеш да ги разделиш.

Раздялата се съгласила. Любовта дошла до младата двойка, докоснала я. Погледнала ги в очите и видяла как между тях преминала искра. След това се отдръпнала и казала:

– Сега е твой ред.

Раздялата казала:

– Не, сега аз нищо не мога да направя, защото сърцата им са изпълнени с любов. Ще погледна към тях по-късно.

Минало време. Раздялата влязла в дома им и видяла млада майка с бебе и баща. Тя се надявала, че любовта е преминала, но когато погледнала в очите им видяла благодарност. Раздялата вдигнала рамене и казала:

– Добре, ще дойда по-късно.

Минали години, Раздялата отново се появила в дома им. Там шумели деца. Мъжът си дошъл уморен от работа, а майката успокоявала децата. Сега е времето вече да бъдат разделени, защото любовта и благодарността трябва вече да са напуснали сърцата им. Но когато погледнала в очите им Раздялата видяла уважение и разбиране.

– Ще погледна по-късно, – измърморила Раздялата.

Тя отново дошла. Погледнала, децата били вече възрастни, побелелите родители ги съветвали. Погледнала в очите им и разочаровано въздъхнала, в тях се четяло доверие.

– Няма къде да отидат, ще дойда по-късно, – извикала Раздялата и затръшнала вратата.

След известно време Раздялата пак надникнала в дома им. Там тичали внуци, а до камината седяла прегърбена бабичка. Раздялата се зарадвала:

– Е, дойде и моето време.

Поискала да погледне в очите на старицата, но тя станала и излязла от дома. Раздялата тръгнала след нея. Скоро старицата отишла на гробищата и седнала до един гроб. Това бил гроба на мъжа ѝ.

– Закъснях времето, – натъжила се Раздялата, – времето е свършило моята работа.

Когато погледнала в очите на старицата тя видяла сълзи и спомени за любовта, благодарността, уважението, разбирането и доверието….

На търговец му трябвало момче за работа в магазин за хранителни стоки. Той пуснал обява за това и на другия ден при него дошли няколко младежа. Без много да мисли търговецът избрал един от тях. Негов познат го попитал:
– Защо избра именно него?
Търговецът казал:
– Преди да влезе това момче си изтри краката, а след това внимателно затвори вратата. Това говори, че то обича реда. То стана от стола си и го предложи на сакатия при входа да седне на него. Това означава, че това момче е добро и учтиво. На въпросите ми отговори точно и с уважение. Тук се вижда, че то добре разсъждава. Аз изпуснах книга на пода, а то веднага я вдигна и я сложи на масата. Не се буташе, не се промъкваше напред, а спокойно чакаше реда си. Дрехите му бяха чисти, косата сресана, лицето и ръцете измити. За това избрах точно него.
Всеки човек може да се познае по работата, поведението и думите му.
Животът ни е изпълнен със труд. Колкото повече обичаме дадена работа, толкова по-лесно ни се отдава да се включим в нея. Трудолюбието е склоността на човека постоянно да прави нещо полезно. Всяка работа започва с желание, продължава се усърдно и завършва с благодарение.
Поведението е огледало, в което всеки човек се изявява. За дървото се съди по плода от него, а за човека по поведението. Поведението по-силно говори от всякакви думи. Думите разкриват, но поведението убеждава.
Думите са израз на нашите мисли и чувства. Така че по тях също може да се определи душевното състояние на човека. По звъна може да се определи каква е камбаната, а по думите може да се узнае какъв е човекът.
Ако искате да разберете какъв е точно човекът срещу вас, вникнете в думите му, „от онова, което прелива от сърцето, говорят устата“.

При много народи съществува забрана за изговаряне името на умрял човек, поради опасения, че по този начин ще бъде извикан неговия дух или призрак.
Вместо оригиналното име произнасяли някоя неутрална негова характеристика или му давали друго име, както в африканското племе масаи.
При южноамериканските индианци гуахиро всеки произнесъл името на мъртвец, понася смъртно наказание.
В някои австралийски аборигени това табу е толкова силно, че даже живите адаши трябвало да сменат името си.
От уважение към обичаите на местните жители в началото на много австралийски филми и телевизионни програми има предупреждение, че зрителите могат да видят изображение или да чуят гласа на мъртвите.