Те бяха една прекрасна двойка – Влади и Ирена. Много се обичаха. Влади при всеки възможен случай се стараеше да изрази любовта към жена си. Ирена беше красива, чувствителна, но със крехко здраве.
Но започна войната и Влади трябваше да замине на фронта. Там премина през много трудности и изпитания, но всеки път се отърваваше на косъм и оставаше жив.
Всеки ден Влади се молеше на Бога:
– Господи, помогни ми да оцелея, за да се върна у дома при съпругата си, която много обичам.
Мисълта, че отново ще я прегърне, сгряваше душата му. Това му помогна да издържи глад, студ и дори едно раняване.
Когато войната свърши, Влади бе много щастлив. Той сякаш на крила се носеше към дома си.
Когато наближи селото си, Влади срещна приятел, който също бе оцелял през войната. Те споделиха премеждия и трудности, през които бяха минали.
– Оцеляхме, – каза приятелят му Кольо, – но такова ли изпитание трябваше да се падне точно на теб?!
– За какво изпитание говориш, – попита Влади, а сърцето му се сви.
– Нима нищо не знаеш? Жена ти е била тежко болна. И тя е успяла да оцелее, но сега лицето ѝ е обезобразено, – съчувствено каза Кольо.
Влади се свлече на земята и се разплака.
Едва привечер той доби смелост и се прибра у дома си. Когато Ирена го видя, не можеше да му се нарадва:
– Благодаря на Бога, че се върна жив и здрав.
Когато седнаха на масата, Ирена усети, че нейният любим е загубил зрението си.
„Навярно е ослепял сред раняване“, – помисли си Ирена.
Но тя реши да не го пита за случилото се, за да не му причини излишни страдания.
Ирена, както и преди се грижеше за него, като любяща съпруга.
Така двамата живяха заедно още 15 години.
Поради неизлечимото си заболяване Ирена почина. Влади затвори очите ѝ …. и отвори своите.
През всичките тези 15 години той се преструваше на сляп, за да не се умножат страданията ѝ.
Ето какво означава да обичаш истински, да се направиш на сляп, за да не нараниш другия.
