В последно време Даря и Тони имаха големи трудности да бъдат родители. Дали защото дъщерите им влизаха в онази опасна възраст, когато децата се чувстват независими и дават отпор на родителите си?! Не знам, но проблемите във взаимоотношенията им с подрастващото поколение бяха налице.
Те нямаха повече сили за пререкания, спорове и недоизказани мисли. Бяха напълно изтощени.
Една вечер Даря предложи на съпруга си:
– Хайде да помолим Бог да ни направи такива родители, каквито трябва да бъдем.
Тони веднага се съгласи и двамата застанаха на колене.
– Господи, – започна Даря, – имаме проблем с децата, когато излизаме от къщи и ги водим на училище. Всички се разстройваме, а дъщерите ни редовно се разплакват. Научи ни как да постъпваме с тях. Искаме да бъдем такива родители, каквито Ти желаеш да бъдем…..
След молитвата на Даря и дойде чудесна идея и тя реши да я изпробва.
Сутринта в кутиите за храна на децата тя сложи по две шоколадови сърца.
Когато Нина понечи да се разплаче и прояви своя инат да излезе от колата, Даря се наведе над ухото ѝ и тихо прошепна:
– Двете шоколадови сърца, които намери в кутията си за храна не те ли подсещат за нещо?
Нина неочаквано се усмихна и дяволито погледна майка си, а сестра ѝ, която бе чула какво каза майка ѝ бързо отговори:
– Ти и татко много ни обичате. И каквото и да направим, това няма да промени чувствата ви към нас.
Постепенно нещата се промениха и двете момичета престанаха да плачат и капризничат.
Навярно си оплескал не едно и две неща, а вероятно са те предавали не веднъж, но знам едно, че твоят Баща те обича и нищо не може да промени любовта Му.
