Млад баритон се похвалил на Карузо:
– Обърнахте ли внимание вчера на моя глас в операта? Той звучеше великолепно и беше толкова силен, че изпълни целия театър!
– Да, да, – казал Карузо, – аз видях със собствените си очи, как публиката се изправя и тръгна да излиза от залата, за да му отстъпи място…..

Животното се намира близо до хората вече няколко дни. Опитите да бъде хванато не се увенчали с успех.
Леопардът бил забелязан първоначално във празното отделение на военната болница, от където избягал, въпреки че се опитали да го приспят. След болницата животното се отправило към театъра, а след това към жилищните сгради. Специално мобилизирана група по случая загубила следите му.
След появата на леопарда всички училища и колежи били затворени, за да се избегне нападение от леопарда върху учениците. Местните жители били помолени да бъдат внимателни и предпазливи.
В Индия от време на време се скитат леопарди в жилищните райони. През лятото на 2013 г. бе съобщено, че в предградията на Мумбай  се е промъкнал леопард, който грабна и повлякъл куче, което било близо до вратата на апартамента. Жителите на дома не пострадали.

Веднъж, в един от градовете на Съветския съюз, било обявено, че театърът ще представи богохулен фарс “ Христос в куртка“. На премиерата били поканени, комсомолци, студенти,…. залата била препълнена.
Главната роля изпълнявал актьор, който често бил в близкия кръг около Хрушчов. Той бил истински марксист и съзнателен атеист.
На сцената бил издигнат „църковен трон“, с кръст направен от бутилки за бира и водка. Пред него били разхвърляни пепелници и счупени бутилки от алкохол.
Пред престола се мотаели „свещеници“, чието служение трябвало да бъде придружено от пиянски викове и не съвсем целомъдрени движения. Около „престола“ били разположени маси от механата, където възрастни монаси играели карти и пиели водка.
На сцената излязъл актьор изобразяващ Христос. Той бил облечен в хитон и наметнат с плащ. В ръцете си държал голямо Евангелие, от където трябвало да прочете първите два стиха на Блаженствата. След това трябвало да хвърли книгата на пода, да съблече хитона и да кресне:
– Дайте ми куртката.
Но тогава се случило нещо неочаквано.
Актьирът прочел с достойнство първите два стиха и без да прекъсва, продължил нататък, докато стигнал края на главата. Отдавна бил пропуснат моментът, когато трябвало да захвърли хитона и Евангелието и да поиска куртка и шапка. Суфльорът отчаяно му давал знаци. Зрителите в залата замрели, чувствайки, че нещо не е както трябва.
Но актьорът продължил да чете. Той прочел всички блаженства, след това за прелюбодействието, за клетвата, за непротивенето на злото и спрял, когато прочел и последния стих на 5 глава от Евангелието на Матей.
След това актьорът извикал високо:
– Приеми ме, Господи, когато дойда в Твоето Царство.
И слязъл от сцената облечен в хитона и с Евангелието в ръка…..
„Не се лъжете. Бог не е за подиграване. Каквото посее човек, това и ще пожъне.“

Японския театър Кабуки, където всички роли, даже женските, се играли от мъже, е основан от жена.

Тя се нарича Окуни и е била служителка в светилище през 17 век. Тогава заедно с други жени тя изпълнявала всички роли, даже и мъжките.

Скоро на ръководителите на страната не се харесала безнравствената атмосфера, която царяла в тези представления и жените в театъра Кабуки били заменени с юноши, а по-късно и с по-възрастни мъже.

Днес традицията не е толкова силна и в някои театрални трупи женските роли започнали отново да се изпълняват от жени.

През 1915 г. при директора на един от крайградските театри в Москва се явило младо момиче с необичаен външен вид. То му дало писмо от близък негов приятел, московски предприемач. В него пишело:

„Скъпи Ваня, изпращам ти тази дама, за да се отърва от нея. Моля те, деликатно и намекни, че тя няма какво да прави на сцената. За нея няма никакви перспективи. На мен ми е неудобно да й кажа това по редица причини, така че като човек разбиращ от театър и изкуство, обясни й. Така ще бъде по-добре и за нея, и за театъра.. Това е съвършена бездарност. Всичките роли ги играе по един и същи начин. Нейната фамилия е Реневска….“

За щастие директорът на театъра не послушал съвета на приятеля си. Така започнала кариерата си една невероятна актриса.