Жена с нетърпение очакваше да се роди детето ѝ, но когато това стана тя възкликна:
– Какво е това чудовище? Не го искам!
Така малкото момиченце, което беше болно, бе отпратено в един детски дом. Нарекоха я Мара.
Никой не я обичаше в този детския дом. Когато идваха хора да осиновяват деца, възпитателката ѝ казваше:
– Затворете Мара в килера, за да не плаши посетителите.
Но веднъж забравиха да я скрият и топката, с която Мара си играеше изскочи в коридора.
Там стоеше много красива двойка. Жената беше облечена в бяло, а мъжът бе в син костюм.
Когато двамата видяха Мара в един глас възкликнаха:
– Искаме да осиновим това момиченце.
В детския дом ѝ завиждаха. Никой до този момент не можеше да си представи такова нещо. Това грозно същество да бъде осиновено.
Мара отиде да живее при приемните си родители.
Когато пристъпи прага на новия си дом момиченцето бе изумено:
– Колко е красиво тук. Сякаш съм попаднала в дворец.
Родителите ѝ много я обичаха и правеха всичко възможно тя да оздравее. Усилията им не отидоха напразно.
Мина доста време и Мара се превърна в красавица. Когато порасна започна да се занимава с благотворителност.
Веднъж посети дома, където бе оставена след раждането си.
Когато им се представи:
– Аз съм Мара, онова грозно същество, което криехте в килера, когато идваха хора да осиновяват деца.
Всички я гледаха изумени и не можеха да повярват на очите си. Тяхното малко чудовище се бе превърнало в прекрасна жена.
Когато видите някой зле облечен или изглежда отблъскващо не го замеряйте с камъни. Ние всички сме деца на Бога и не е важно как изглеждаме.
Не напразно старите хора казват:
– Не плюй в кладенец, защото ще дойде време да пиеш от него вода.
Или с други думи казано: Не създавай неприятности и не вреди на никого, защото това може да се върне върху теб като бумеранг.
