Дървена пешеходна пътека преминаваща през железопътната линия раздела живота на семейство Иконостасови на преди и сега.
В неделя 79 годишната Екатерина Герасимовна, както обикновенно се движела с двете си внучки 16 годишната Настя и 9 годишната Катя. Отивали на църква. Настя е инвалид по рождение и баба ѝ я возила в количка.
Както винаги, възрастната жена трудно бутала количката по дървената настилка, за да преминат от другата стрна на линията. Катя вървяла до тях.
Изведнъж инвалидната количка заседнал между изгнилите дъски. В това време от завоя с пълна сила връхлетял влак…..
Всичко, което успяла да направи възрастната жена преди смъртта си било да отблъсне внучката си настрани.
Бабата не оставила болната си внучка даже под колелата на връхлитащия влак.
Малкото селце Валентиновка, отдавна сляло се с научния град Каральов, от всички страни е стеганато от многоетажни сгради. Въпреки това, тук още се усеща провинциалния селски дух.
Домът на Иконостасови е малък, един от най-старите в селото. Семейството живее тук от векове.
Всички съседи са в шок от случилото се. Всички са познавали и обичали Екатерина Герасимовна и нейната внучка. Наричали ги двете Кати. Имало и две Насти, едната по-голямата внучка, а другата снахата.
Двете жени, младата и старата се грижели за семейството. Единственият работоспособен мъж, син на Екатерина Герасимовна и мъж на Настя  починал от рак преди четири години. Оставил децата си сираци, а жена си вдовица.
Неговата първа жена, майката на по-малката Настя, напуснал семейството след раждането на дъщеря му, която имала детски церебрален паралич. До появяването на по-голямата Настя за детето се грижила бабата. След случилото се Настя с малката Катя, пред очите, на която станала страшната трагедия, останали сами. От голямото семействосега са само те и парализираният дядо.

За цялата работа на Грег Новак му трябвало повече от месец. Не се знае колко сняг е употребил при направата на получилия се снежен човек, който кръстил с името Дядо.
По думите на Новак за Дядото е използван целия сняг събран от покривите на оранжериите му. С помощта на селскостопанска техника фермерът е събрал снегът на едно място. Формирал е от него конус, който станал основа на бъдещия Дядо, който не е направен от слепени топки, както се прави обичайно.
Грег признава, че понякога му се е искало да зареже оформянето на снежния човек, тъй като се съмнявал в успеха на работата си, а неговите съседи в разсъдъка му.
Все пак Новак решил да доведе започнатото до край. За да отпразнува завършването на строителството Грег се обърнал към агенция, която организирала празници.
Дядото бил призван да се радва на всички, които били готови да го видя. Някои жители на щата са изминали няколко десетки километра, за да се срещнат с него.
Според рекордите на Гинес, най-високият снежен човек е направен от американеца Роб Зинчук през 2008 година. Скулптурата е била висока 37 метра и 21 сантиметра.

Американски учени са уточнили условия за съхранение на видовото разнообразие от растения в пасищата.
За това е било необходимо да изучат 40 естествени пасища на шест континента в продължение на няколко години.
В частност, учените са успели да установят, че в изобилното торени на парцелите, видовото разнообразие е доста ниско. Там преобладавали бързорастящи видове, не даващи възможност на своите съседи да оцелеят, за които в определен момент вече не достигала слънчева светлина.
В същото време на останалите участъци са израствали много повече видове растения, за които е имало достатъчно място и светлина.

Настрадин работел в градината. От ранна утрин засаждал разсад. Същата вечер, когато небето започнало да избледнява, той изведнъж замръзнал на място за миг.
След това се втурнал обратно в градината и започнал да вади всичко насадено през деня и го слагал в една голяма торба.
Съседите, които минавали от там, го попитали:
– Какво правиш? Какво се е случило?
– Нищо! Току-що  разбрах нещо, твърде късно, но по-добре късно отколкото никога. Всичко, което ми принадлежи трябва да държа под око, най-добре е у дома.

Днес реших да изпеча една баница. Наредих корите, яйцата, сиренето и всичко както следва в тавата и тръгнах да върша нещо друго из къщи. Идвам след десет минути, отварям фурната …. Поглеждам внимателно вътре, но баницата я няма. В къщи съм сама. …….. Затварям фурната, след това внимателно я отварям. Няма я. Спомням си всички признаци за шизоврения, които зная. В главата ми звучи: „Чертичка, чертичка нарисувай. Лелята ги иска.“ За всеки случай отивам в стаята да се разсея малко……. Връщам се обратно, отварям фурната, няма я. Отивам към огледалото…..нямам никакви външни изменения.

Разсеяно набирам в Google: „баницата изчезна от фурната“. Разбирам, че не правя това, което трябва. Ощипвам ръката си, реакция има. Казвам си наум: „Ти си възрастна жена. Помисли добре, къде може да се е дянала?“

Представих си съседите привлечени от приятния мирис на печеното. Балкона е отворен. Излязах да погледна. Никакво движение не усетих. Отивам отново в кухнята, напълно объркана……… Представям си извънземни как лакомо поглъщат баницата ми….. Изпих една чаша вода, за да се успокоя и тръгнах към масата. А там……. ми се усмихва моята загубена баница…… Вратата е отворена…. Трябва да изляза да се поразходя.