Настрадин работел в градината. От ранна утрин засаждал разсад. Същата вечер, когато небето започнало да избледнява, той изведнъж замръзнал на място за миг.
След това се втурнал обратно в градината и започнал да вади всичко насадено през деня и го слагал в една голяма торба.
Съседите, които минавали от там, го попитали:
– Какво правиш? Какво се е случило?
– Нищо! Току-що  разбрах нещо, твърде късно, но по-добре късно отколкото никога. Всичко, което ми принадлежи трябва да държа под око, най-добре е у дома.