Слънцето отново се усили. Какво още можеше да изгори и изсуши?!
Васко пренебрегваше всяко време. Днес бе особено настроен да философства:
– Вместо да управляваме света, ние се чувстваме управлявани от него. И какво виждаме?
Присви очи и продължи разсъжденията си:
– Поквара, изригване и замърсяване. Нещо повече, мъж и жена не се държат като партньори, а като съперници.
Разроши с ръка косата си и добави нови въпроси:
– Какво е станало? Какво се е случило, за да бъде така?
В съзнанието му проблесна откровение по въпроса:
– Грехът надделя. Бунт вследствие на това, че един злодей влезе в градината и успя да убеди двойката, че тази градина не е подходяща за тях. И те поискаха да станат като Бог. Какво ли повече щяха да получат?
Васко поклати глава и попита:
– А нима Бог не знае кое е най-доброто за творението?
И той стигна до следното заключение:
– Бе спрян плана в Райската градина, но не бе отменен. Бог не изостави човека.
Първото място на Стойчо бе в кърпа вързано. Трябваше да се отбележи, че той бе любимец на местната публика.
Гено имаше съперник, момче като него, което постоянно го тормозеше. Днес Живко отново се бе заял с него.
