Кой е спечелил срещата, когато Федерер е играл на половина терен с трева, а Надал на земя?
През 2007 г. се е състоял мач по тенис на корт. Едната половина на терена била затревена, а другата била само от пръст.
Съперниците били лидери на световната ранг листа.
Роджър Федерер в продължение на пет години не е загубил като е играл върху терени покрити с трева, а Рафаел Надал, не знаел поражение върху голи пръстени терени за три години.
В края на третия сет по-силен се оказал Надал.
Крикетът се е появил през XVI век в южната част на Англия. Тази игра се практикува много в страни, които преди това са били колониални владения на Англия.
Така крикетът бил обикнат от жителите на Бангладеш, Индия, Пакистан, както и островите на Антигуа и Барбуда.
Собствени национални федерации на този спорт съществуват в Афганистан, Холандия, Ирландия, Канада и Кения.
Състезание по крикет на летните Олимпийски игри се е провело през 1900 г на 19 и 20 август.
Състоял се е един мач между отборите на Британия и Франция, които били по 12 човека. Двубоят бил спечелен от британците.
Това е единственият мач през всичките Олимпийски игри..
Въпреки, че Франция тогава е загубила мача, тя е спечелила сребърните медали, защото нямало други съперници.
Крикетът за много кратък период е останал олимпийска дисциплина. Той е изключен от програмата на игрите през същата 1900 г.
Течеше 10-я квалификационния мач за Националната купа.
След подаване от фланга полузащитникът Петър Златков удари главата си в земята след сблъсък с Людмил Пиперков.
Неочаквано Петър получи епилептичен припадък. Съотборниците му започнаха да спорят с рефера по повод станалия инцидент.
Тогава се Тодор се притече на помощ на Петър, който бе започнал да поглъща езика си. Футболистът оказа първа помощ на съперника си. Скоро при пострадалия дойдоха и лекари.
Те доведоха Петър до съзнание, след което той напусна терена на носилка.
На следващия ден Тодор отиде в хотела, където бе отседнал гостуващият отбор и попита съотборниците на Петър:
– Какво стана с онова момче? Добре ли е вече?
– А, оправи се. Вече е на крака.
– Благодарим ти за намесата там на полето.
– Лекарите казаха, че ако не си се притекъл тогава на помощ, днес щяхме да бъдем на погребението му.
Тодор се зарадва искрено от чутото:
– Радвам се, че се е оправил. Предайте му много поздрави.
– Знаеш ли, той постоянно пита за теб, иска да те види. Можеш да отскочиш до болницата при него. Ще се зарадва.
– Добре ще отида, – каза Тодор, – махна на момчетата с ръка и си тръгна.
Тодор бе известен със скандалните си лудории. През миналия сезон бе отстранен от отбора за оскърбление на треньора си, а също и за нелюбезна забележка по отношение на друг играч.
Беше влязъл в словесен спор с полицаи и едва не го осъдиха на два месеца затвор за обида към длъжностно лице.
Но сега нещата стояха съвсем по друг начин. Той не бе груб и арогантен, а бе спасил живота на съперника си, човек от противниковия отбор.
Българите извоюваха с много жертви свободата си. Те смятаха Русия за свой покровител и съюзник. Вярата им в „дядо Иван“, не можеше да бъде помрачена от нищо. Те посрещнаха руските войски като освободители и сега очакваха развръзката.
Н. П. Игнатиев съгласува с царя проекта за мирен договор с Турция и очертаните граници на Балканите.
Царят го одобри, но същевременно изрази съмнение:
– Мислиш ли, че този договор може да бъде осъществен?
– А защо не? – попита Игнатиев.- Българите искрено жадуват за това.
– Русия е обвързана с предварителни тайни ангажименти към Австро-Унгария и и Англия относно бъдещите граници на Балканите, – отбеляза Николай II, – поради което очаквам възражения от тяхна страна.
Царят дълго крачеше из стаята, докато накрая каза:
– Въпреки всичко утвърждавам проекта за мирен договор.
Много по-интересна е реакцията на княз А. М. Горчаков, който бе шеф на руската
дипломация по това време. Той утвърди проекта за мирен договор без уговорки и колебания. Ала
малко по-късно, точно преди подписването му в Сан Стефано, с тайна шифрограма нареди на Игнатиев:
„Договорът да има характер на обикновен прелиминарен протокол“.
Очевидно руският канцлер продължаваше стриктно да се придържа към следваната официална външнополитическа стратегия. Като отмени правната валидност на Санстефанския
договор, царското правителство фактически постигаше целта, която си постави с войната.
Чрез десетките хиляди жертви в трудната и рискована, но все пак победоносна освободителна война, увенчана с публично огласения триумфален Санстефански мир, Русия даваше предостатъчно категорични доказателства на българите за добрата си воля като благонадежден съюзник.
Естествено българите приеха всичко това с възторг и дълбока, искрена благодарност към Освободителката, което даваше възможност на Русия да запази и още повече укрепи своето влияние в България.
Българите обаче не можеха да знаят, просто нямаше как да разберат, че Санстефанският договор
е временен и подлежи на неизбежна ревизия. Това е строго поверително, зорко скрито зад кулисите на дипломацията.
Разбира се, много скоро ревизията на договора щеше да стане публично известна, но печалните последици за българите щяха да изглеждат като резултат от противодействието на западните съперници на Русия по Източния въпрос.
Недоволството от ревизията на договора в Сан Стефано постигаше една единствена цел и Горчаков ясно изрази това така:
– Австро-Унгария и Англия практически ще издигнат още повече авторитета на Русия.
Независимо от Горчаковия тактически замисъл барон А. Г. Жомини споделя пред Н. К. Гирс:
– Въпреки ограниченията на Санстефанския мир, правим една голяма крачка за освобождението на християните в България. Цялата наша заслуга за това ще бъде несъмнено оценена и призната от тях.
До 1887 г. всички бегачи стояли на старта изправени, очаквайки сигнала.
Така правела и американската спринтьорка Ч. Шерил.
Но веднъж разхождайки в зоопарка забелязала, че кенгуруто преди да се придвижи напред, прикляква към земята.
Наблюдателната атлетка споделила забелязаното от нея движение с треньора си. И на следващото състезание Шерил заела нисък старт.
Зрителите и съперничките ѝ дълго се смели. Съдията забавил състезанието, предполагайки, че атлетката още не е готова.
Спринтьорката настояла на своето и започнала бягането от необичайно положение, но постигнала победа.