Един шивач имал страст да си изрязва доста големи парчета плат и други тъкани, които му донасяли клиентите. Съвестта не могла да оправдае действията му, но той не слушал вътрешния си глас и продължавал все така.
Веднъж сънувал, че стои пред Върховния съдия. Той опитвал да се защити като казал:
– Аз съм честен човек и на никого не съм причинил зло.
Но изведнъж пред него се развяло огромно знаме, състоящо се от всички парчета тъкани, които той е взел от клиентите. Тогава той навел глава и повече не казал нищо.
Блед и развълнуван разказал на сутринта страшния сън на учениците си. Помолил ги:
– Когато видите, че имам желание да отрежа парче плат за себе си, напомняйте ми какво съм видял в съня си.
Минало много време. Шивачът все още бил под влияние на съня и на учениците му не им било нужно да му напомнят за него.
Но за беда един от клиентите изпратил скъпа чудесна материя. Съблазънта била голяма и шивачът не устоял. Напразно учениците му напомняли за страшния сън.
– Млъкнете, – казал шивачът, – аз отлично си спомням, че на това знаме нямаше такава материя.
Бедния човек! Той се стараел да убеди съвестта си и оставал във хватката на изкушението.
Съвестта е тихия глас на Бога, нравственото съзнание, моралното усещане у човека, вътрешното разбиране за добро и зло. Това е съкровеното място у човека, в което той одобрява или осъжда всяка постъпка, определя качеството на всяко действие.Тук се заражда чувството подбуждащо към истина и доброта, отвращава от лъжата и злото.
Съвестта е най-добрата нравоучителна книга, която притежаваме. В нея често трябва да се заглеждаме. Нашата съвест е непогрешим съдия, докато не я убием.

Няма значение колко чувствителен е човешкия сън, все някога идва сутрин, когато нямаш никакви сили да се вдигнеш от постелята след като е иззвънял часовника. Но има хора, които спят толкова дълбоко, че и с пистолет не можеш да ги събудиш. Може би главния проблем е тихия звън на будилника?
За да решат проблема група изобретатели създали будилник Sonic Bomb Alarm Clock. Това наистина е звукова бомба, която може да накара всеки да стане от леглото, на бегом да отиде до кухнята и да закуси.
Този звън може да разбуди дори и съседите, тъй като силата на сигнала е 113 децибела, което отговаря на звука от една резачка или парен чук.
С този будилник никой не може да каже, че не го е чул, в противен случай той е глух. Или вероятно има здрави нерви, защото такъв звук по време на сън, не може сериозно да не уплаши някого.
В допълнение към звуковия сигнал будилникът свети с червени светодиоди и вибрира.

Колко чести работещите жени завиждат на тези, които се занимават само с домакинска работа. Те се учудени, когато ги чуят да се оплакват от живота.
В последните години се появи нов синдром, синдромът на домакинята. В основата му лежи невротична депресия, която се проявява като спадане на настроението, ниско самочувствие, чувство за неувереност, усещане за незначителност в живота на семейството.
Домакинята има чувството, че я използват в качеството на обслужващ персонал и другите не забелязват колко време и сили изразходва за да създаде уют около тях. Еднообразната домакинска работа не носи чувство на удовлетвореност. „Колкото и да чистиш, все неприбрано и непочистено остава“.
Жената се чувства като катеричка в клетка, става раздразнителна и от всяко нещо се разплаква. Състоянието ѝ още повече се утежнява от умората. В грижата за дома не е включена почивка, а ако в дома има и малки деца, то домакинята години наред може да бъде лишена от нормален сън.
Жените имат нужда от любов и внимание, а на домакините често това е в недостиг, за това подозират мъжете си в изневяра и се смятат за безполезни особено за вече порасналите си деца. Често драматизират незначителни ситуации, особено когато става въпрос за здравето на децата.
Поради апатия тези жени изглеждат занемарени. На тях им е безразлично как ги възприемат околните. Лицата им обикновено са мрачни. Те често гледат телевизионни сериали и бурно преживяват в тях бушуващите страсти. От това разтройство все по-често страдат млади жени на 25-30 години, заети само с домакинска работа.
Какво да се прави тогава?
Ако сте домакиня и не можете да промените ситуацията, опитайте се да промените отношението си към хората. Признайте си, така ли искате да работите или вашето желание е продиктувано от принципа „Хубаво е, когато нас ни няма“?
Научете се да уважавате себе си и работата, която извършвате. От вас зависи какви ще израснат децата ви. Нито един педагог, колкото и голям да е, но може да изиграе такава важна роля в живота им , както вие. Освен това колко много професии вмествате в ежедневието си? Вие имате с какво да се гордеете.
Създайте си хоби, всяка жена трябва да бъде „изненада“. Вслушайте се в себе си и непременно ще откриете скрития във вас талант.
В крайна сметка Дж. К. Роулинг е написала „Хари Потър“ , когато е била безработна с малката си дъщеря на ръце. Агата Кристи е измисляла сюжетите на своите криминални истории, докато е била в кухнята. Безработната Астрид Линдгрен е измислила своите забележителни истории, докато се е опитвала да приспи детето си. Художничката Зинаида Серебрякова „най-хармоничен талант в Сребърния век“ най-много е обичала да рисува портрети на своите деца и близки.
Има много такива примери. Полезно е да се занимава човек със спорт, да танцува, да се разхожда. Физическата активност помага за премахване на излишния адреналин и по този начин спомага за борбата със стреса.
Общувайте с хората. Получавайте колкото се може повече впечатления, така ще дадете работа на мозъка си. Нали знаете, че органи, които не се използват атрофират. Не се затваряйте в домашната клетка.
Запомнете, ако се научите да обичате себе си, на другите нищо друго не им остава освен да се присъединят към вас.

През 1681 г. камбаната на Кремъл била заключена в Николско-Карелския манастир за това, че нарушавала съня на цар Фьодор Алексеевич.
През 1591 г. по заповед на Борис Годунов изтръгнали езика на Угличската камбана, защото съобщила за смъртта на царевича Димитрий. След това тази камбана била изпратена в Тоболск.

Тъгата размеква душата, а безделието и хубавото ядене  са като маслото за огъна за страстите.
Знаейки  това, древните египтяни отмервали скъпернически на царете си хляба, месото и часовете за сън, за да бъдат годни да царуват. На приблизително същата диета англичаните подлагат състезателните си коне.
Представи си как почиваш върху лебедов пух, ядеш пирамиди от яребици и елени, а в постните дни множество риби, гъски и патки, хайвер, стриди, гъби и други хубави лакомстава, заместващи едемските ябълки, които според равините вместо костилки имали кантариди – твърдокрили насекоми. Най-известната от кантаридите е испанската муха, чието тяло, изсушено и стрито, притежава възбудителни свойства.
Всичко това  ви превръща в образец за царе, които като боговете на Епикур хъркат на високия си трон, предоставят се на ножицата на министрите си, както и на творецът според манихейците, които се опитвали да съчетае  християнството с източното езичество, предоставили света на разположение на дявола.