Специалисти от Университета в Калгари твърдят, че може да се спи „предварително“.

Това означава, че ако на един човек му предстои нощна изморителна работа, два допълнителни часа сън през деня, ще му помогнат да се справи със ситуацията и той няма да заспи.

Допълнителните два часа сън могат да помогнат на много хора да се справят с работата на смени и социалните процеси.

Дълго време учените смятали, че единственият начин да си починеш добре, е да поспиш след тежко умствено натоварване. Изследване на канадски учени показало, че това не е така.

Получените допълнително часове сън, дават възможност да се увеличи работоспособността, различните функции на мозъка, в това число на паметта, а също и физическата сила.

Специалисти от научно изследователския център за съня към Университета Лафборо са коментирали откритието и казали, че най-добрия способ за възстановяване след тежка нощна работа е краткия дневен сън.

Всички големи производители на матраци декларират интелигентност и адаптивността на своите продукти. За всяко нововъведение потребителят плаща повече пари.

Какви решения са взети за по-здрав сън?

За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме вътрешността на матрака.

Разнообразието се свежда до наличието или отсъствието на пружинно устройство. В първия случай става дума за пружини с нова форми.

Например, в някои модели има пружини с форма на пясъчен часовник, пружини с различна плътност на витките в центъра и по краищата. От една страна расте количеството пружини на квадратен метър, повече от 2 хиляди пружини в единичен матрак.

От друга страна производителите се стремят в един пружинен блок да съчетаят пружини с различна дебелина на проводниците, за да осигури необходимата подкрепа за различните части на тялото. Така са се появили пет, седем, и единадесет зонални матраци.

И накрая още едно „пружинно“ изобретение – пружина в пружина.

При натоварване на матрака първоначално реагира външната пружина, а след това и вътрешната. при двойната версия на матрака разликата в теглото е 50 кг.

Ако говорим за без пружини матраци, усилията се свеждат до работата на синтетични пълнители с пяна.

Има много производители, но е необходимо да се гарантира, че  че материалът под налягане следва формата на спящ човек, осигурява ефективна поддръжка и равномерно разпределение на налягането.

На такъв матрак, човек не трябва да се върти, за да намери най-удобната поза, той ще бъде мек или еластичен, където това е необходимо.

Такива матраци са скъпи. Надяваме се, че с течение на времето, „здравите“ технологии да станат достъпни.

12 годишният Конър Принц живее във Великобритания и страдал от разтройство, което го принуждава да спи в продължение на седмици. В света този синдром е поразил 1000 души.

Проблемът бил забелязан, когато Конър бил на девет години. Тогава той заспал и родителите му не могли да го събудят цяла седмица. Следващия път детето заспало през ноември през 2012 г., а се събудило през януари.

По време на съня си Конър се изправял за няколко минути, за да се облекчи и яде, но през това време той бил объркан и неадекватен. Когато сънят отстъпел, той живеел като обикновено дете, с изключителен апетит.

До сега Конър не бил срещал Рождество, поради дълбокия си сън, но тази година на 25 декември, той се събудил и бодърствал достатъчно дълго, за да поиграе на шах. Родителите му били „на седмото небе“.

Синдромът на Клайн-Левин не се лекува. Родителите се надяват, че болестта ще премине сама. Известни са няколко случая, когато болестта е изчезнала спонтанно след 40 години.

Уморен ли си? – Действайте!

Настроението ви често ли е отвратително? – Действайте!

Имате проблеми със съня? – Действайте!

До гуша ви е дошло от работата ви? – Действайте!

Не ви се учи? – Действайте!

Забелязахте ли вече ключовата дума? – Да, тя е ДЕЙСТВАТЕ!

Всеки очакваше това пътуване с вълнение. Щяха да посетят места, които не бяха виждали до сега. Сумата за екскурзията не бе малка, но за някои деца се съгласиха да я изплащат на части.

Децата се бяха уморили вече от дългото пътуване, някои дремеха по седалките, а любопитството на други ги държеше още в напрежение и бяха будни.

Михаела седеше в края на автобуса. Тя усети , когато се врязаха в някакъв камион.

Оцелелите започнаха веднага да се изсипват от автобуса.

Излезе и ръководителят на екскурзията господин Драганов. Целия бе в кръв, а дрехите му бяха станали на парцали.

Той носеше малко кървавено телце, което едва дишаше, а зад него куцукаше уплашено момче.

Николова вече се бе обадила на бърза помощ и в полицията. Тя бе приседнала, защото не чувстваше и двата си крака, какво бе състоянието им, за сега не ѝ се мислеше. За момента бяха по-важни децата, но тя не можеше изобщо да се движи ….

Няколко от децата се бяха отървали само със синини и дребни натъртвания, но други….

Малки момичета и момчета плачеха с глас, тичаха към автобуса и измъкваха другите от там.
Доста от децата и придружаващите ги родители бяха наранени. Имаше и заклещени между седалките и изкривените ламарини на автобуса.

Наоколо се белееше само сняг. Високи борове, покрити с бели премени обграждаха пътя. Децата трепереха и се събираха едно до друго , за да се стоплят.

Нина постоянно губеше съзнание. На нея и всички в нейното положение останалите децата им бие шамари и им крещяха:

– Не заспивайте! Не губете съзнание!

Децата бяха объркани и уплашени, те бяха видели труповете на пет от децата, които възрастните бяха изкарали на снега. Телата им бяха разкъсани и окървавени.

Чуваха се безнадежни викове и плач:

– Мамо, страх ме е …..мамо, ела да ме вземеш….

– Къде е линейката? Какво ще правим?

– Има две момчета и три момичета, които берат душа, а тук няма с какво да им дадем първа помощ.

– Ако татко беше тук, щеше да им направи изкуствено дишане и всички щяха да оздравеят, – разправяше червенобузестия Симеон, който влачеше трудно единия си крак.

Някои от по-големите деца бяха минали курс за даване на първа помощ, но се страхуваха да се доближат до пострадалите.

– Ами ако му направя нещо, не както трябва, …. може да умре, – хлипаше Дора, отчаяна, че не може да помогне с нищо на пострадалите.

На помощ им дойде екип с две коли чак след 30-40 минути. Но това се оказа пагубно за 10 деца, които по-късно починаха в болницата.

В сърцата на оцелелите тегнеше мъка и болка, сякаш бяха герои от някакъв зловещ екшън. Дълго време след това повечето от децата, крещяха на сън, събуждаха се нощем, плачеха и стенеха едва сложили глави на възглавницата, ….

Една екскурзия, която очакваха с толкова много радост и нетърпение, се бе превърнала в незабравим кошмар.