Posts Tagged ‘сълзи’

Събери ги и ги скрий

понеделник, септември 18th, 2017

271-Sovremennie-detiМакс е само на една година и половина. Когато го заведоха при баба му и дядо му, първото нещо, което направи бе да обиколи целия апартамент и да събере всички привлекателни „неща“ от типа на дистанционни, таймери и подобни на тях.

Със тъжно изражение на лицето всичкото това „богатство“ доброволно даде в ръцете на дядо си и му каза:

– Събеи ги и ский.

Той е съвсем малко дете, но вече разбира, че трябва да се махнат от очите му, такива интересни неща, които привличат възрастните.

И защо тогава трябва нервничиш и да стигаш до истерия, задушавайки се в сълзи?

Мисля, че от Макс, когато порасне, ще стане известен психолог.

Известие, което поразило и зарадвало едно момче

сряда, септември 13th, 2017

12092017-big-brother-4Шестгодишният Брадън Лоу от Манчестър,Англия, отдавна е мечтаел за брат или сестра и най-накрая мама и татко решили да му поднесат такава изненада.

Джейд, майката на момчето, дала на сина си подарък, съдържащ снимки направена с ултразвук и тениска с надпис, който обявявал, че Брадън скоро ще стане по-голям брат.

Снимките не направили особено впечатление на момчето, защото то не разбирало какво означават те. Но когато извадил тениската и прочел какво е написано на нея, той не могъл да сдържи сълзите си от щастие, уверявайки, че това е „много радостно известие“.

Джейд е добавила, че Брадън въобще е много чувствително, нежно и емоционално дете.

Един прекрасен човек

петък, септември 8th, 2017

unnamedУраганът беше опустошителен. Засегнал бе много домове, имаше изчезнали хора. Семейство Смит бяха чули вече новините и знаеха, че този опустошителен вятър летеше към тях.

Бащата на Мери, Арнолд Смит, бе включен на системи, които поддържаха живота му.

– Ами ако спрат тока? – нервно пристъпяше от крак на крак Мери.

– Иди до града, – посъветва я майка ѝ, – там в магазините не могат да нямат генератори. И да спрат тока, поради разрушения и аварии, чрез него ще имаме ток. Само дано ни се размине и ураганът пряко да не ни удари.

Мери пропътува цели 30 мили. Отиде в магазина, но там вече бяха разпродадени всички генератори. Тя стоеше и гледаше щастливите лица, които се бяха сдобили с толкова скъпоценната стока. Отчаяна и безпомощна Мери  се разплака.

Ричард бе търговец и току що се бе снабдил с желания генератор, но когато видя разплаканата жена, без да я пита, защо плаче, ѝ подаде своя генератор.

– Успокойте се и го вземете, госпожо, навярно на вас ви трябва повече.

Мери изтри сълзите си, изправи се, прегърна Ричард и каза:

– Много ви благодаря …. Вие сте прекрасен човек …. баща ми е тежко болен на системи, а това ще го спаси, ако спрат тока…. Много ви благодаря…..

Мъжът само се усмихна.

От околните бе наречен герой, само защото безкористно бе подарил току що закупения си генератор на жена, за която смяташе, че се нуждае повече от него.

Въпреки прогнозата на лекарите

понеделник, септември 4th, 2017

originalНа кастинга имаше много млади хора, готови да изявят своите таланти. Те се вълнуваха и притесняваха. Всеки желаеше да е победител. Това състезание не бе за професионалисти, а за хора, дошли „да изпробват силите си“ с други, такива като тях.

Между тях бе и Николай, тридесет и две годишен мъж. Животът му не бе протекъл леко.

Преди години се бе сбил с други младежи. В този бой му бяха пробили главата и половин месец той бе в кома.

Прогнозите на лекарите бяха категорични:

– Дори и да дойде в съзнание, той няма да води нормален живот.

А Николай беше женен. Жена му Елена, бе млада и красива девойка.

Медиците я посъветваха:

– Зарежете го, – казаха ѝ право в очите, – не погубвайте целия си останал живот.

Но Елена реши друго. Тя остана с Николай.  Обучаваше го за всичко отново, като малко дете.

Малко по-късно им се роди дъщеря. Усилията на Елена не отидоха напразно. Нейната грижа и любов изправи Николай на крака.

Николай и съпругата сега не се предават лесно и не се отчайват.

Николай бе дошъл на кастинга, за да се „пребори“ с другите и да спечели наградата.

Когато дойде реда му, той изпя композицията на Сосо Павлиашвили — „Небо на ладони“.

Изпълнената с чувство песен не остави равнодушна публиката. Зрителите го аплодираха прави, а нечии очи се изпълниха със сълзи от умиление и възторг.

Съдиите също били трогнати от неговото пеене….

Защо никой не ни е предупредил

неделя, септември 3rd, 2017

originalЖана обичаше много своя Бобчо. Той бе двегодишен шнауцер. Тя го водеше го на разходка, а той ѝ се отплащаще с безкрайна любов и покорност.

Бобчо много обичаше да донася палката, която Жана му хвърляше. Тя знаеше, че това е едно от неговите любими занимания, но веднъж то се оказа пагубно за него.

Един ден тя хвърли около 20 пъти пръчката в езерото и Бобче радостно размахвайки опашка я донасяше обратно.

Кучето неволно бе погълнало много вода, когато обратно плуваше към своята стопанка. В резултат на това се повиши нивото на натрия в организма на животното, а това доведе до фатални последствия в мозъка.

Двадесет минути след приключване на играта Бобчо стана вял, изглеждаше сякаш се е напил.

Жана го погледна, погали го и му каза:

– Бобчо, какво ти става?

Но полюшващата походка на кучето я разтревожи. Тя грабна кучето и веднага отиде при ветеринара.

– Водна интоксикация, – каза ветеринара след като чу разказа на Жана.

Лекарят се опита да го реанимира, но вече бе късно за каквото и да е.

Жана се разплака:

– Бобчо толкова обичаше тази игра. Изобщо не знаех, че тя може да бъде опасана за него. И друг път сме му хвърляли палки и топки и той радостно ги е връщал.

– Да, но този път е било фатално за него, – печално гледаше и ветеринара, към безжизнената топка от козина, която лежеше безмълвно на масата.

– Защо никой не ни е предупредил за това? – извика Жана обляна в сълзи.

Ветеринарът вдигана безпомощно ръце.

– Всичко стана буквално за час, – Жана гледаше мъртвото телце на довчерашния си любимец и още не можеше да се примири със станалото.

Мълниеносна акция

четвъртък, август 31st, 2017

unnamedНа летището нямаше много хора. Пред рецепцията за регистрация Михаил Григоров, за да му е по-удобно извади лаптопа и таблета, постави ги до себе си и се обърна към гишето. Когато се обърна ….. нямаше ги.

„Сега какво ще правя? – започна да се притеснява Михаил. – Жена ми и дъщеря ми сигурно се притесняват, че толкова много се забавих“.

Сякаш чули мислите му те се появиха на изхода. Жена му погледна разтревоженото му лице и разбра, че нещо не е наред.

Хвана дъщеря си и смело се приближи към Михаил:

– Какво става? Защо толкова се забави?

– Таблета и лаптопа ми изчезнаха…., – отчаяно каза Григоров.

– Какво чакаш обади се на охраната, – извика нервно жена му.

Михаил неохотно се отправи към полицаите, които ги гледаха подозрително.

– Какво се е случило? – попита единият от охраната, когато Григоров ги наближи.

– Обърнах се за малко…. лаптопа и таблета ми изчезнаха….., – смотолеви объркано Михаил.

– Да погледнем камерите, – предложи бързо другият полицай.

Григоров с възродена надежда ги последва.

Много бързо униформените мъже намериха нужната камера. Още няколко секунди и на екрана се видя ясно лицето на крадеца.

И от тук започна всичко:

– До всички постове, – започна бързо да говори един от полицаите. – Търсим мургав мъж, с тъмен каскет, бяла фланелка и дънки.

– Влезе в зона 18! – обади се един от постовете.

– Видях го, – отзова се друг, – премина през изход номер 3.

– Паркинг номер 2!

– Хванахме го.

Михаил се усмихна и въздъхна дълбоко. Погледна часовника си. Бяха минали само три минути, от както се бе обадил на полицаите.

– Много ви благодаря! – очите на Михаил се напълниха със сълзи. – Толкова бързо стана всичко, че дори не разбрах какво точно се случи. Много съм ви благодарен. Вие дори не знаете каква ценна информация спасихте…..а самият мен ме отървахте от неприятности ….

– Не се вълнувайте толкова, нали всичко свърши благополучно. Отивайте, в самолета вече ви чакат.

Григоров заедно със семейството си успя да отлети навреме.

Първият триумф

вторник, август 29th, 2017

mironov_111_sСамият Евгений Миронов твърди, че почти от пелените е мечтал да стане артист.

Може би, защото е бил стеснителен и се е притеснявал много, особено в училище.

Първото му излизане на училищна сцена било пълен провал.

Той пеел трагична песен за един умиращ комсомолец, а зрителите ….. се смели до сълзи.

Когато слизал от сцената, го съпроводили викове:

– За теб е отворен път към цирка.