Приятелите на Павел Третяков го наричаха „архимандрита“. Причината за този прякор бе интересна. Павел избягваше да се среща с жени по всякакъв възможен начин и дори не мислеше да създаде свое собствено семейство.
Майка му бе напълно доволна от това, защото цялата любов на сина ѝ принадлежеше.
Съвсем неочаквано в Италия Павел видя Вера Мамонтова в една от пиесите, в която играеше и се влюби в нея. Двамата се запознаха.
В Москва Павел започна редовно да посещава къщата на Вера.
Две години Третяков не смееше да обясни чувствата си към Вера, но почти всяка вечер прекарваше у Мамонтови.
Всички в този дом очакваха с нетърпение по-решителни действия от страна на Павел.
Една вечер Третяков се обърна към възлюбената си:
– Госпожице, ще ви задам един въпрос, на който трябва ми да отговорите откровено – и моментално Павел се изчерви.
Лицето на Вера също се обагри в червено.
Всички наоколо тръпнеха от очакване. Някой съвсем тихо, едва чуто каза:
– Най-после.
Павел погледна Вера смутено, след което бавно и притеснено попита:
– Искате ли да живеете с майка ми или би било по-приятно за вас да живеем сами?
Наоколо леко се усмихнаха. Очакваха обяснение, но то излезе някак по-различно.
– Е, по-добре така, – казаха си те, – отколкото нищо.
Не след дълго бе извършено бракосъчетанието. Вера избра да живее в жилище отделно от майката на Павел, която бе настанена в друг дом. Като добросъвестен син Третяков посещаваше майка си всеки ден, но не вечер, а сутрин.
Трябва да се отбележи, че Павел имаше невероятен късмет с избраницата си. Вера прие увлечението на мъжа си по живописта, предаността му към галерията и неприязънта му към светските събития.
На двамата им се родиха шест прекрасни деца.
След години, когато Вера се парализира Павел призна:
– През целия си живот не можех да реша кое е по-скъпо за мен – галерията или тя. Сега виждам, че тя ми е по-скъпа.
През декември 1898 г. Павел Третяков почина, няколко месеца по-късно Вера го последва.
