Най-важните неща  се изказват трудно. Докато са в главата ти, те изглеждат необятни, но облечеш ли ги в думи, се превръщат в съвсем обикновени, като че ли незначещи нищо неща.

Те отразяват истинската ти същност, но ти го държиш далече от другите, защото не искаш да се разкриваш на всеки. За това ги пазиш като съкровище, което биха ограбили от теб.

Трудно разкриваш душата си, защото в повечето случаи оставаш непонятен.

Така тайната ти остава заключена в теб, не защото не можеш да я разкажеш на някого, а поради отсъствието на човек, който да те изслуша и разбере.

Вие сте капитан на пиратски кораб. След едно успешно плячкосване трябва да разделите ограбеното между членовете на вашия екипаж.

Внимавайте, ако вашето решение не се поддържа от по-голямата част на екипажа ви, ще станете за храна на акулите. Ако дели някой друг, ще останете жив, но ще получите минимална печалба от товара.

Ваш ред е да включите мозъчните си гънки и да си вземете полагаемото ви се съкровище.

Ако се задоволявате и с по-малко, можете поне да прочетете отговора.

Отговор: Разделете ограбеното между половината от екипажа плюс един човек. Ако екипажът се състои от нечетен брой хора, тогава между половината плюс 0,5 човека.

През 2007 г. компанията Odyssey Marine Exploration, която е специализирана в геоложки проучвания, намерила на шелф испанския кораб. На борда му имало златни и сребърни монети.

Общото тегло на монетите било 17 тона, а стойността им отговаряла на около 500 милиона долара.

Предполага се, че този товар е превозван от кораба „Merchant Royal“.

След като съкровището било намерено се разразил ужасен скандал. Правителството на Испания трябвало да заплати това съкровище.

А самото злато било изнесено от територията на Перу.

Часовникът звани. Симо вече трети път го удряше, докато той нацяло замлъкна.

– Само още пет минути и ще стана, – каза си решително Симо и се отпусна.

Но петте минути станаха половин час.

Нещо тревожно се промъкна в съзнанието му, той опита да стане, но краката му отказаха. Кратко боричкане с одеялото и чаршафите и Симо успя да ги отхвърли от себе си. С топлите си още крака стъпи в студения свят и целия настръхна.

Свлече се на единият край на леглото и очите му отново се затвориха. Помъчи се да повдигне клепачите си, за да нахлуе в тях светлината, но те се противопоставиха. С помощта на ръцете си можа да получи желания ефект.

Отвори очи и се насочи към банята. Погледна се в огледалото.

Косата бе разбъркана, очите бяха присвити като на азиатец, а в краищата им се таяха парчета от съня. Устните му бяха пресъхнали…. Общо взето лицето му бе такова, че всяко куче би се уплашило от него.

– Дайте ми един час, – казва си Симо – и ще изглеждам малко по-интелигентно. Малко парфюм, одеколон…… и готово.

– И кого ще заблудиш?

– Какво? – стресна се Симо. – Кой си ти?

– Никакъв финес нямаш. Къде е изгладената риза с вратовръзка? А стилни обувки? Разните ти финтифлюшки, къде са? Това си ти в 6:30 сутринта. Кой ще те хареса такъв, а да се влюби …. да не говорим, няма смисъл.

– Аз го обичам, – каза тих и нежен глас. – За Мен няма значение неговото обществено положение. Обичам го не заради начина му на обличане, нито за постиженията му в живота, … а него самия.

– И ти смяташ, че от него ще излезе нещо? – първият глас стана груб и саркастичен. – Погледни го само.

– На мен не са ми нужни най-добрите и първите, защото Аз ще ги направя такива.

– С такъв не бих си губил времето, – с леден тон се отзова първият глас.

– О, ти не знаеш какво съкровище е?! Ела, когато завърша работата си и ще разбереш какъв шедьовър съм изваял от него.

Гласовете млъкнаха, а Симо седеше насред стаята слисан.

Започна бързо да се облича, сякаш искаше да скрие несъвършенствата си. Погледна часовника и хукна да догони времето, което безвъзвратно бе отлетяло.

А душата му пееше:
– Аз ще стана шедьовър в Неговите ръце, – изведнъж се сепна, – Прости ми, Господи, пак се успах. Помогни ми навреме да стигна….

– Ха-ха-ха, от този … шедьовър…ха-ха-ха….

– Ти си слят, – каза тихият глас. – Той за мен е съвършен, Синът Ми плати цената за него.

Минато Мондел, 51-годишна жена от Индия, в продължение на няколко месеца усещала остра болка в стомаха си. Лекарите към които се обърнала мислели, че пациентката има киселинен рефлукс.

Но в действителност, причината за страданието на Минато са били 12 хиляди камъни в жлъчката ѝ!

През 1983 г. в Германия, бил опериран жлъчния мехур на мъж, от който били отстранени 3.1 хиляди камъка. До 2015 г. той е бил рекордьор, докато подобна операция не е била направена на индийката.

Махан Лал Саха, гастроинтестиналният хирург, останал в шок, когато видял такова „съкровище“ в тялото на пациентката си.

За един час лекарят чрез методите на лапароскопията, успял да премахне всичките 12 хиляди камъка от жлъчния мехур на жената.

Помощник-хирург трябвало да прекара 4 часа, за да преброите образуванията, максималният диаметър, на които били 5 мм.