На кастинга имаше много млади хора, готови да изявят своите таланти. Те се вълнуваха и притесняваха. Всеки желаеше да е победител. Това състезание не бе за професионалисти, а за хора, дошли „да изпробват силите си“ с други, такива като тях.

Между тях бе и Николай, тридесет и две годишен мъж. Животът му не бе протекъл леко.

Преди години се бе сбил с други младежи. В този бой му бяха пробили главата и половин месец той бе в кома.

Прогнозите на лекарите бяха категорични:

– Дори и да дойде в съзнание, той няма да води нормален живот.

А Николай беше женен. Жена му Елена, бе млада и красива девойка.

Медиците я посъветваха:

– Зарежете го, – казаха ѝ право в очите, – не погубвайте целия си останал живот.

Но Елена реши друго. Тя остана с Николай.  Обучаваше го за всичко отново, като малко дете.

Малко по-късно им се роди дъщеря. Усилията на Елена не отидоха напразно. Нейната грижа и любов изправи Николай на крака.

Николай и съпругата сега не се предават лесно и не се отчайват.

Николай бе дошъл на кастинга, за да се „пребори“ с другите и да спечели наградата.

Когато дойде реда му, той изпя композицията на Сосо Павлиашвили — „Небо на ладони“.

Изпълнената с чувство песен не остави равнодушна публиката. Зрителите го аплодираха прави, а нечии очи се изпълниха със сълзи от умиление и възторг.

Съдиите също били трогнати от неговото пеене….

Много християни не искат да приемат Бога в цялата Негова пълнота. Охотно цитираме Йоан 3:16, но лесно забравяме следното: „… невярващият вече е осъден“.

Да, Бог е милостив и състрадателен към нас. Но Той също е абсолютно свят и чист от мръсотия. И един ден ще съди света и ще излее гнева Си върху непокаялите се грешници.

Често физическата болка ни плаши повече от морална нечистота. Кръстът показва, че святостта е непоклатимото качество на истинското битие и всичко нечисто умира. Затова Бог не можеше да прочисти нашата вина, докато не се извърши изкуплението. А това беше постигнато на Кръста.

Не мислете за греха лекомислено. Не бъдете снисходителни към него. Не казвайте: „Бог така или иначе ще ми прости“.

Грехът оскърбява всемогъщия Бог. Той прощава на всеки покаял се грешник. Бог е Съдия и „всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме“.

До края на 60-те футболните съдии нямали картони, а предупрежденията просто отбелязвали в тетрадка.

Анализирайки няколко скандала на международни мачове, свързани със езиковата бариера между играч и съдия, ръководителят на съдийския корпус на Световната купа Кен Астън поискал да направи системата  за наказания по-нагледна.

Решението се появило у него, когато пътувал с колата си и спрял на светофар.

Когато се прибрал в къщи споделил идеята с жена си, тя веднага я визуализирала изрязвайки от цветен картон жълти и червени картички.

Както благородните метали се пречиства от примеси в пещи, така и Господ изпитва сърцата на хората.

Бог скърби, когато ругаят и обиждат бедните и слабите. На Него не Му харесва, когато хората важничат, лъжат и взимат подкупи.

Бог се отвращава, когато оправдават виновния и осъждат невинния. Той е справедлив Съдия и се радва, когато действаме с любов.

Бог желае сърцата ни да бъдат весели, защото веселото сърце е добър лекар.

Приятелите се познават в беда. Тези, които ни обичат, когато им е неизгодно или им причиняваме болка или загуби, са истински приятели.

Исус е нашият най-добър Приятел! Той ни обича във всяко време.

Любителите на бейзбола от Форт Уейн (Индиана, САЩ) са станали свидетели на много мило зрелище.

В един момент на полето се появил златен ретривър на име Джейк, известен като Елмазеното куче, носещ в зъбите си кошница с бутилки вода.

Идвайки при съдията, животното почакало, докато мъжът си утоли жаждата, а после се оттеглило.

Изяснило се, че четириногия помощник не за първи път „работи“ по време на бейзболен мач. Освен това неговите отговорности не се ограничавали само с носене на вода. Джейк можел да подава топки и кърпи.