Молитва e написана от Антоан дьо Сент-Екзюпери в един от най-трудните периоди от живота му. Тя напомня за много важните неща и дълбоко засяга душата и ума.
„Господи, не моля за чудеса и миражи, а за сила за всеки ден. Научиме на изкуството на малките крачки.
Направи ме наблюдателен и находчив, така че в пъстротата на ежедневието да се спирам пред отрития и опита, който ме е развълнувал.
Научи ме правилно да се разпорежда с времето в живота си. Дай ми фин усет, за да разграничавам първостепеното от второстепеното.
Моля за сила да се въздържам и мярка, така че да не пърхам и да не се плъзгам, а разумно да планирам деня си, да мога да видя върха и по-нататък, и понякога да намирам време да се наслаждавам на изкуството.
Помогнете ми да разбера, че мечтите не могат да бъдат от помощ. Нито мечтите на миналото, не мечти за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега, и да приемам всяка минута като най-важна.
Спаси ме от наивната ми вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дай ми ясно съзнание, че трудностите, пораженията, паденията и неуспехите са просто естествена част от живота благодарение, на които можем да растем и узряваме.
Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.
Прати ми в нужното время някой, който има смелост да ми каже истината, но да ми я каже с любов.
Зная, че много проблеми се решават, ако нищо не се предприеме, така че научи ме на търпение.
Ти знаеш, колко много се нуждаем от приятелство. Помогни ми да бъда достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.
Дай ми богата фантазия, така че в нужния момент, на точното време и място, да мълча или да говоря, за да подяря на някого необходимата топлина.
Направи ме човек, който умее да достигне до тези, които са съвсем на „дъното“.
Премахни от мен страха, че ще пропусна нещо от живота.
Дай ми не това, което искам, а това, от което се нуждая.
Научи ме на изкуството на малките крачки“.

Едно време, когато бъдещият съпруг още не е имал собствена кола, апартамент и планове за сватбено пътешествие, той носел букет цветя на бъдещата си половинка.
Веднъж, когато девойката забелязала, че цветята, който поднесал нейният приятел, не били много свежи му казала:
– Знаеш ли съществува такова поверие, че колкото по-дълго се запазят цветята в подареният букет на момичето, толкова по-силна щяла да бъде връзката между двамата влюбени.
Бедният младеж идвал всяка вечер, помирисвал и преглеждал букета, който донесъл. Странно, но този букет геройски издържал три седмици. От тогава, младият мъж често носел букет със свежи цветя на избраницата си и всички те запазвали свежеста си за по-дълго време.
Ожени ли се. Тя забременяла и той ѝ разкрил ужасна тайна. Казал ѝ, че мислил, щом цветовете в букета оставали дълго време свежи, това е знак от съдбата.
Той искал нищо да не попречи на тяхното щастие, нито възраст, нито деца, нито разни интереси, нито неизградените им още характери. Желаел от все сърце всичко при тях да се нареди добре.
Тогава и тя му признала, че всеки ден сменяла увехналите цветя със свежи, които купувала от близкия цветарски магазин.
Е, каквото вярвате, това и става в живота ви.

Мартин Карлов беше роден за лидер. И щеше да стане такъв, то си личеше ясно. Днес беше поканил приятеля си, както обикновенно на масата с бутилка „подсилващо“.

– Обърна ли внимание на новите ми книгите, – подхвърли Карлов, – Цицерон, Софокъл, Аристотел, ….

– Като младеж и аз се увличах по тях, – скромно каза Данчо.

– Помня Едип цар и онова нещо дето го наричаме съдба – размърда се Мартин, впетил невиждащ поглед в масата.

– Наричай го както щеш съдба, – примирено повдигна рамене Данчо, – предопределение, свободна воля.

– Мисля си за живота ни, който водим, – поде патетично Мартин, – за решенията, които вземаме. Дали са предопределени? А успехите ни и провалите ни? Нима са закодирани в нас още преди раждането? Или всичко е благодарение на нашата воля?

– Питаш ме дали вярвам в съдбата? – спря потока от въпроси Данчо.

– Мм … да, – каза Мартин. – Съдбата ли предопределя живота ни, който водим или ние сами си чертаем пътищата?

– Мисля, че хората разполагат с различни инструменти, – опита се да отговори Данчо,  –  за вършене на добро и на зло. След това, всичко зависи от нас самите.

– Това някаква хибридна система ли е? – размърда се неспокойно Мартин, притеснен, че е изпуснал нещо важно.

– Нещо такова, – неопределено добави Данчо.

– И тези инструменти са различни за различните хора, така ли? – Мартин изкаше да разчопли нешата до край.

Данчо въздъхна:

– Според мен животът на мнозина от нас протича в търсене на тези инструменти и начините, по които трябва да ги използват.

– А нима хората отделят време за това? – удиви се Мартин

– Може би не, – сви рамене Данчо.

– А какво ще кажеш за отговорността?

– Какво точно имаш в предвид?

–  Всеки човек трябва да бъде лично отговорен за нещата, който му се случват в живота и добрите, и за лошите, независимо от последиците. Съгласен ли си?…

Двамата мъже дълго още спореха, но дали това щеше да реши проблемите им? Дали щеше да им отвори очите за истината или ще си остане поредния диспут, в който опонентите разкриват своята интелигентност и жажда за философстване, но без никакъв резултат ……

Попитали Диоген за някакъв богаташ:
– Този и този богат човек ли е?
– Не знам, – отговорил Диоген. – Зная, че има само много пари.
– Значи е богат!
– Да бъдеш богат и да имаш много пари не е едно и също нещо, – казал Диоген. – Истински богат е този, който е доволен от това, което има. Този, който се старае да има повее от това, което има е по-беден от този, който няма нищо, но е доволен от своята съдба.

Нашите деца са толкова доверчиви, че всеки може да ги подведе. Дори още по-лошо да ги „отведе“ от нас и повече никога да не ги видим. Така изчезват много деца, а за съдбата им и какво точно се е случило с тях, никой не знае, освен похитителя.
За да се открадне дете и то не малко дете, което не разбира и не може да говори, а по-голямо, са необходими само 90 секунди.
Снимачна група на „Центрального телевидения“ е провела шокиращ експеримент, който може би ще помогне на хиляди родители да опазят децата си от беди.
Ето вижте и записа на експеримента: