Да си представяте, че Бог иска да направи от нас безукорни образци на това, на което Той е способен, е опасно. Божията цел е да ни направи единни със Себе Си.

Всичките „движения на святост“ се опират на това, че Бог произвежда музейни образци на свети хора. И ако тръгнете по този път, пътя на личната святост, вие ще живеете не за Бога, а за да се наречете проявление на Бога в живота.

„Не може Божията воля да бъде такава, че аз да съм болен“.

Ако Божията воля е била Божия Единороден Син да бъде измъчван, защо Бог трябва да ни избавя от страданията?

За Бога не е важно това, дали вие напълно и винаги съответствате на високото звание светец, за Него е важно, какви са ви отношенията с Исус Христос и доколко сте Му се покорявате в здравите и немощните си тела.

Християнското съвършенство никога не е било и не може да бъде съвършенството на човека. Християнското съвършенство е съвършени отношения  на човек с Бога, които които се проявяват в житейските дребни неща.

Когато се подчините на Господа, първото нещо което ви поразява е, че това не са някакви грандиозни задачи поставени пред вас. Второ, струва ви се , че другите хора живеят доста прилично. Когато ги гледате, може да си помислите, че приличен и добър живот може да се живее и без Бога. И това, което изисква Бог от нас, можем да го изпълним с човешки усилия и набожност. Но в този паднал свят това не може да се получи никога.
Аз и ти сме призвани да живеем в съвършени отношения с Бога, така че другите като гледат на нас, да бъдат привлечени от Бога, а не да ни се възхищават. Мислите за себе си, не ми дават да бъда полезна за Бога. Той не иска да ме превръща във восъчен образец. Неговото желание е да ме доведе до такова състояние, че да ме използва. Нека Бог да направи това, което Му се струва за най-добре!

Ако нашите илюзии се рушат, това означава, че сме свободни от лъжливи представи.

Освободилият се от лъжливи представи, може да стане циник и да бъде жесток към другите хора.

Ако илюзиите разрушават представата ни за Бог, ние започваме да виждаме хората такива, каквито са. Но циникът не спира до тук. Той започва да говори на хората язвителни и горчиви думи.

Често причината за нашата жестокост са именно тези наши илюзии.

Ние не се възприемаме едни други като факт, а като продължение на нашите идеи.

Приемаме, че човек може да бъде добър и чудесен, но да се проявява като лош или да бъде най-подлия и гнусен индивид, който познаваме, трето положение няма.

Колко много хора страдат от това, че не могат да се разделят с илюзиите си!

И ето какво става. Ако обичаме човека, но не обичаме Бога, ние изискваме от човека абсолютно съвършенство и пълна чистота. Ако не намерим в него това, ние ставаме жестоки, мнителни и искаме от човека това, което той не може да даде.

Има само едно Същество, което може да задоволи бездънния копнеж на човешкото сърце – Господ Исус Христос.

Понякога ни се струва, че нашият Господ прекалено сурово се отнася към всички хора. Но това е така, защото той знае, че отношения, основани на невярност към Него, водят до катастрофа.

Господ не се е доверявал на нито един човек, но никога не се е отнасял към хората с подозрение или раздразнение.

Доверете се на Господа, нашия Бог. Неговата благодат може да направи за всеки нещата толкова перфектно, че Той от никой да не се разочарова. Ако се доверяваме на хората, делата ни ще свършат с това, че ние ще се разочароваме от всичко.

Има ли нещо материално, което сте срещали и е толкова съвършено, че не се нуждае от подобрение?

Огледайте се! Например, вземете облеклото на някой, композиция със цветя, цвета и яснотата на телевизионната картина, качеството на певчески глас, каквото и да е. Вярвам, че винаги ще можете да намерите начин, по който тези неща можете да ги подобрите.

Пътувах и ми направиха впечатление мръсните, стари и ръждясали релси. Мисля, че могат да се намерят много средства и методи, чрез които те могат да изглеждат по-добре.

Веднъж попаднах на млад чернокож мъж. Косата му бе ситно къдрава. Изглеждаше идеална и не намирах причина, за да я направя по-хубава. Започнах да се паникьосвам. Нима това е съвършена прическа, в която не мога да открия нито един недостатък?

Тогава забелязах няколко сиви петна по главата му. Изпитах облекчение. Все пак тази прическа не беше идеална. Вгледах се по-внимателно и открих няколко по-дълги косъма, които не съответстваха на останалите. Колкото повече го оглеждах, толкова повече „непослушни“ косми откривах.

Следователно всеки стандарт за съвършенство не съответства на реалността. Тогава защо да не се откажем от него? Ще бъдем губещи, ако оценяваме действията си според някакъв идеален образец, който никога не можем да достигнем. Има ли смисъл да се наказваме по този начин?

Дните станаха по-къси и захладня. Вятърът тихо шептеше в голите клони на дърветата: „Идва зима. Студът е набрал скорост и скоро ще се развихри и тук“, а те се навеждаха под напора му в знак на съгласие.

На Васил и Петър това не пречеше отново да се видят. Те често се събираха. Когато се срещнеха, разсъждаваха върху какви ли не въпроси. Днес на дневен бе ред любовта.

– Природата на любовта е необяснима, както Божествената природа, – каза Васил.

– Но знаем едно със сигурност, че където има гордост, няма любов, – допълни веднага Петър.

– Да така е, – съгласи се Васил. – Любовта е смирено забравяне за себе си и самоотдаване на другите.

– Докато грехът е „напомняне“ за себе си и забравяне за другите, – настървено започна да говори Петър. – Всички грехове са отказ на малко или много любов, те са изява на малка и голяма гордост.

– За това и не бива да превръщаме „грижите на плътта в похот“, – констатира Васил. – Не трябва да позволяваме на егоизмът да ни победи.

– Какво правим, когато общуваме с хората? – войнствено се отзова Петър. – Вместо да се раздаваме, забравяйки за себе си и полагайки поне малка грижа или тревожейки се за тях, вътрешно сме заети със себе си. Основната ни цел е самоутвърждаване.

– А когато се молим на Бога, се любуваме на хубавите думи и добре оформени изречения, изпълвайки се с тщеславие, – Васил обърна внимание и на този аспект от въпроса. – Във всичко това и много други неща като осъждане на другите, обиждане и раздразнение от околните, ламтеж за чуждото, ….. утвърждаваме своята грешна природа, а не Бог.

– Забележи какво казва Писанието: „А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенството“, тъй като в нея съвкупно съществува целия път към Бога, – подчерта Петър.

– Любовта събаря гордостта, отхвърля егоизма и самоугаждането, – продължи разсъжденията си Васил. – Ето защо съществува мрак не само в разврата, но и при фалшивата добродетел.

– Блажени Августин казва: „Всяка добродетел е любов“, – заключи Петър.

Двамата доста се бяха разгорещили. Обменените мисли им даваха повод за нови разсъждения.

Денят си отиде и нощта зае мястото му. Двамата приятели се надигнаха и си обещаха да се видят и на другия ден.

Един майстор цял живот правел оръжия и достигнал всички тайни на занаята си, до които още никой не бил се добрал.

И направил той меден щит, сияещ като слънцето и желязно копие, светещо по-ярко от лунната светлина.

Майсторът изнесъл на пазара щита и копието си за продан, като казал:

– Щитът е толкова як, че нищо не може да го пробие, а копието няма нещо, което да не може да прониже.

Събрали се хората на пазара и започнали да се възхищават на прекрасния вид и съвършенството на оръжията.

Един млад мъж наивно попитал майстора:

– А какво ще стане ако твоето копие удари щита ти?

Майсторът онемял. Той не могъл да намери думи, за да отговори на младежа. Всички се смели.

Така от необмислените си думи майсторът загубил славата си на най-добър в занаята.