Времето е промеждутък от продължителност, в което се случват различни събития. То е творение на Бога. Идва от вечността и пак се връща  в нея.

Всеки миг от деня е Божий дар и с него трябва внимателно да се отнасяме. Времето е живот, даден ни за работа. Стойността на живота не се определя от броя на годините, а от това колко пълноценно и добре сме го проживели.

Господ ни е дал светлината на живота и ни е възложил известни отговорности. Стараем ли се да използваме тази светлина и изпълняваме ли добросъвестно и честно задълженията си? Или напразно си губим времето?

Внимавайте, свещта на нашия живот скоро може да изгасне, а друга нямаме и тогава с незавършените си дела ще трябва да се явим пред Бога. Ще Му даваме отчет за всяка минута.

Ще правим добро, докато има време. Всяка загуба на земята може да бъде възстановена, ако не нацяло, то поне частично или да се замени с нещо друго, но ако загубиш време, то няма да намериш друго.

Ако загубиш злато, вместо него можеш да намериш друго, но ако загубиш време, пропилявайки го в безделие и мързел, тази загуба с нищо не ще можеш да я компенсираш.

Историята за възкресението на Лазар е история за всеки от нас. Всичките евангелски събития имат непосредствено отношение към нашия личен живот и главно, към спасението на нашите души.

Всеки човек, който е направил крачка към познанието на истинския Бог, вече се явява приятел на Бога, както е бил Лазар.

Но нашите грехове, нашият безгрижен живот ни води към смърт за всяко добро, прекрасно и божественост на нашите души. Нашите грехове убиват живота ни и ние сами не забелязваме, как той започва да смърди.

Има такива грехове, страстни привички, заболявания, които наистина предизвикват неприятна миризма. Да се намираш до такъв човек е неприятно. Това проявление е вследствие на греха. Тежко е да се намираш в едно помещение с грешник.

Много са разбрали от собствен опит, че присъства някакъв тежък дух. Такъв тежък дух присъства около разлагащия се покойник. Живият човек не може да издържи тази миризма, той се трови от нея.

Хора, които смърдят от своите грехове, вече са мъртви, но Господ ги възкресява,очиства,приближава ги към Себе Си и ги съединява със Себе Си във вечно възкресение и във вечен живот.

С преглеждането на новините ние губим голяма част от своето свободно време. Буквално ставаме зависими от тях, като отделяме все повече  повече време за това. Нашите интереси се разширяват, като четем вестници и посещаваме новинарски сайтове в интернет.

Освен това, хората са склонни да възприемат по-емоционално негативната и отрицателна информация  и адекватно да реагират на нея.

Чувството на страх и присъствието на опасности спомагат за възбуждане на нервната система, те стават причина човек постоянно да бъде нащрек. В определени ситуации това предизвиква спасителни рефлекси, но сега това действа върху нас пагубно.

Новините основно са насочени да отразяват негативни събития. Убийства, катастрофи, терористични актове ….

Защо се случва това?

Защото ние сме по-отворени и възприемчиви към лошите новини, отколкото към добрите. Такава информация е режисирана и подадена не случайно.

Така благодарение на медиите, ние постоянно се намираме в състояние на силен стрес. При условие, че постоянно търсим новинарските програми и активно съпреживяваме всичко чуто в тях.

Ако по-рано не сте се замисляли върху това, време е да помислите. Гледайте или слушайте коя да е новинарска емисия.

Какво е съотношението между негативната и позитивна информация?

Появата на историята като отделна наука е свързана с името на великия древногръцкия философ Херодот. През 5 век пр.н.е. той е написал едно от най-великите произведения, описващи  гръцко-персийска война 480-479 г. до н. е.

Ръкописът, наречен „История“ се смята за най-ранния опит за отразяване на исторически-значими събития.

Малко по-късно древногръцкият учен Фукицид е написал 8-томно съчинение за Пелопонеската война.

За най-старият исторически документ се смята създадените от китайския хронолог Сима Цян записки „Ши Цзи“. В обемният труд се обединяват летописите от различните години на императорските династии, управители на различни области на Китай и важни събития започвайки от II в. до н.е.

Книгата ни дава възможност да се учим от тези, които вече не са с нас. Човечеството се развива, създава определени знания, но не винаги ги запомня за постоянно.

Има приказки, които са по-стари от много страни. Такива, които са преживели много култури и места, където са били разказани за първи път.

Ако не цените библиотеките, вие не уважавате и не зачитате информацията, съответната култура и мъдрост. Така заглушавате гласа на миналото и вредите на бъдещето.

Веднъж попитали Айнщайн:

– Как можем да направим децата си по-мъдри?

– Ако искате да бъдат по-интелигентни, – отговорил ученият, – четете им приказки. – Ако искате да бъдат още по-умни, четете им повече приказки.

Айнщайн разбирал много добре колко е ценно четенето и развитото чрез него въображение.

Надявам се да предадем на нашите деца свят, където те ще четат, ще си представят различни събития и хора, и ще разбират същността на нещата.