Архив за етикет: среда

НАСА се опитва да отглеждат картофи в перуанската пустиня преди да ги засади на Марс

2016-04-181460974324От НАСА искат да отглеждат картофи на Марс. За сега експертите правят експерименти върху почвата на перуанската пустиня. Учените са възпроизвели условията на Марс и са насадили 65 сорта картофи в Перу.

Знае се, че от НАСА планират да изпратят хора на Марс в близкото бъдеще. Много препятствия, стоят на пътя на мисията.

Един от най-големите проблеми, вероятно ще бъде достатъчното количество хранителни запаси.

НАСА работи с Международния център по картофите в Перу, за да възпроизведе условията на Червената планета. Учените смятат, че почвата на Марс наистина има хранителни вещества, които са необходими за оцеляването на растенията.

При експериментите изследователите се опитват да намерят онзи тип картофи, които са подходящи за отглеждане в извънземна среда. И ако всичко върви както трябва, хората на Марс наистина ще ядат картофи.

В един ден може да видите 16 изгрева

unnamedНа низка орбита слънцето изгрява и залязва на всеки половин час. Да спиш при такъв цикъл е практически невъзможно.

За да се установи живота на екипажа в една космическа станция, е създадена  обичайна 24 часова система, която е изградена на така нареченото „средно“ гринуичко време.

Това е часовата зона, която се намира някъде по средата между Москва и Хюстън.

Космонавтът се събужда със сигнал, който се изпраща от централното управление на полета в станцията. Звуковия сигнал е мелодия, която се избира от космонавта или семейството му.

Материал, който може да се използва за създаване на кожа на робот

im_20160310161738_707048Изследователи от Корнелския университет са разработили материал, който потенциално може да се използва за създаване на кожа на робот. Даденият материал може да се свива и разтяга шест пъти спрямо оригиналния си размер.

Така наречените хипереластични светоизлъчващи кондензатори, направени от прозрачни хидрогелиеви електроди, увити около изолационен диелектричен лист, карат материала да свети, когато той се разтяга или свива.

И поради това, че кожата е устойчива на силни деформации, тя чудесно ще пасва на роботи, които светват за да се проявяват.

Роботите ще станат част от нашия живот. Те ще могат да сменят цвета си, реагирайки на нашето настроение или на общия цветов тон в стаята.

Друга възможност за използване на материала е да бъдат поставени в преносими устройства заедно със разтягащи се схеми.

Но главната цел на проектът е създаване на специални роботи за военни цели.

Учените сравняват новооткрития материал с кожата на октопод, която съдържа пигмент, позволяващ бързо и точно да се мени цвета ѝ в зависимост от околната среда. Т.е. създаден е защитен камуфлаж. Така роботите ще могат  да променят цвета си и да скриват присъствието си.

Пазете се! Ако зад гърба си не виждате робот, това не означава, че него го няма.

В Япония произвеждат яйца във вид на колбас

Яичная колбасаСварени яйца са изключително неудобни за използване в заведения за обществено хранене, в които трябва да се готви бързо и и максимално привлекателно.

В Япония този проблем е решен оригинално. Тук е произведена дълга наденица от варени яйца.

Такъв колбас дава възможност бързо и точно да се нарежат яйцата на равни филийки. Що се отнася до състава на яйчения колбас, той съдържа само яйца, без никакви добавки.

Този деликатес се прави с помощта на специална машина SANOVO 6-32, която разделя белтъка от жълтъка от суровите яйца. След това формира среда от жълтъци. едновременно с това изготвя обвивка от белтъците, които по време на производството също се втвърдяват.

Машината SANOVO 6-32 е била изобретена още през 1974 г., но сега преживява своето второ раждане, тъй като ястията от варени яйца са станали много популярни в Япония.

Смелата кобила

unnamedПрез Първата световна война мобилизираха Михо. Той бе причислен към кавалерията. Целият му живот беше свързан с конете. През втората световна война още в първите дни той бе на фронта. И отново с конете.

През 43 година Михо получи съобщение, че са загинали четирима от синовете му, петият още воюваше. Две години по-късно бе убит и последния му син.

Накрая Михо се върна, но сам. Донесе грамофон. Радваше се, че не бе попаднал в Далечния изток. Неговата жена го дочака, въпреки голямата си скръб по децата си.

След войната Михо отново започна да се занимава с коне. Дори и като се пенсионира продължи да работи в конюшната. Не можеше да живее без коне.

Имаше си Михо кобила. В стопанството беше напълно безполезна. Своенравна, дива и неконтролируема. Но Михо не даваше и дума да се изговори за клане, нито я продаваше. Неговият авторитет в конюшната бе безспорен и никой не закачаше кобилата.

А ето какво се случи веднъж.

Кобилата си имаше конче. Жребчето щеше да стане добър кон.

Една вечер Михо поведе кобилата и жребчето към реката, за да ги окъпе.

Завърза жребчето на брега и изкъпа кобилата, а след това изкъпа и жребчето.

Михо живееше край река, но так и не се научи да плува.

Той се хвана за кобилата и реши да прекоси реката, а жребчето ги последва. Изведнъж  Михо попадна в яма и започна да потъва. Течението на реката бе доста силно и той се намери сам във водата.

Успя с последни сили да се хване за жребчето, а то пръхтеше и издуваше безпомощно ноздри. Течението ги отнесе по средата на реката. Михо усещаше, че ще се удави, но след себе си повлече и малкото конче.

Наоколо нямаше никой. Михо се опита да извика, но се нагълта с вода.

Кобилата се хвърли в реката и започна бавно и мъчително да ги дърпа към брега. Течението ги блъскаше неумолимо. Така кобилата се бори цели два километра надолу по реката.

Михо беше в безсъзнание, но здраво бе стиснал жребчето за врата. Какво стана той не видя…….

По-късно в кръчмата Михо разказваше за случилото се:

– Когато дойдох в съзнание, не смеех да отворя очи, да не би да видя архангел Гавраил. Накрая се престраших и погледнах. Над мен бе склонила глава моята кобилка.

Докато се влачеха във водата и кобилата се бореше в реката, някой ги бе видял и се бе развикал:

– Помощ! Михо се дави!

Жена му, на която бързо ѝ бяха съобщили лошата вест, тичаше по брега и високо ридаеше.

Когато кобилата измъкна Михо и жребчето си, хората дотичаха, обезпокоени. Зарадваха се, щом разбраха, че Михо е жив.

След този случай само някой да обидеше кобилата на Михо, трябваше да ѝ даде от най-хубавото зърно или захарче направо от ръката си.