Всъщност ние не търсим тази борба, но тя сама ни се натрапва. Всеки би искал да има тих и спокоен живот.

Но къде е той? Кой го има?

Ние имаме един враг, който не ни оставя на спокойствие. Той е жесток и подъл и ни напада отвсякъде. Търси да открие слабото ни място и ни атакува там.

Ние не се борим срещу плът и кръв, а срещу невидимите духовни врагове. Врагът е безопасен, когато виждаш да те доближава, но невидимият се вмъква незабелязано. Той под благовиден предлог се старае да заеме макар и най-скромно място в сърцето ни.

Домогва се до семейството ни. Намира място и в църквата.

Разделя, скарва, руши, умее да представя нещата, които бързо преминават, като богатство, слава, наслади, в най-съблазнителни форми. Колко много от нас лесно се хващат за въдицата му.

За това не е чудно, че човек има вътрешни борби. Там е арената на решителната схватка.

От вън са страховете, които застрашават да ни разколебаят.

Животът ни не е лесен, но е много интересен.

Борбата е трудна и тежка, но е необходима. Армия, която не воюва се разлага.

Бялата сова е най-голямата птица рода на совообразните в тундрата.

Главата е кръгла, очите са ярки жълти очи. Женските са по-големи, от мъжките. На мъжките дължината на тялото може да достигне 55-65 см, тегло – 2-2,5 кг, а при женските респективно 70 см и 3 кг. Размах на крилете им е средно 142-166 см.

Въпреки своя чар, тази птица не би позволила да бъде несправедливо оскърбена. Острите нокти настигат всеки, който посмее да наруши спокойствието ѝ.

Но това не е попречило на белоснежната красавица да се сприятели с малко хъски.

Хъски, въпреки своите немалки габарити е много мило и нежно същество. Това куче не прави никакво изключение. То толкова много се радва, че им такава приятелка, че не престава да я целува.

Странно е, че такива различни същества са могли да намерят общ език.

Служители по сигурността на летищата са хора професионално невъзмутими. Те с еднакво спокойствие задържат контрабандни лекарства и наркотици, валута, питейна вода и нелегални емигранти.

Някои находки в багажа на пътниците ги изненадват.

Ето ви един интересен случай.

Разбира се тази пътничка, пътуваща от Атлантик Сити, съвсем не е планирала да се качи на самолета с истински факел.

Тя направила нещо неразумно. Опаковала в един пакет своя лак за нокти и …. запалката си.

Лакът протекъл, запалката не издържала … и по време на проверката на багажа в чантата на несъобразителната пътничка избухнал ярък пламък.

Добре, че това не се е случило по време на полет.

Четири свещи горели тихо и бавно се стопявали… Било толкова тихо, че се чувало, как пращейки с пламък си разговаряли.

Първата казала:
– Аз съм Спокойствието. За съжаление хората не умеят да ме пазят. Нищо друго не остава освен да изгасна.

И пламъкът на свещта угаснал.

Втората казала:

– Аз съм Вярата. На никого не съм нужна. Хората не искат да чуят нищо за мен, за това няма смисъл да горя.

Едва казала това и угаснала.

Натъжена третата казала:

– Аз съм Любовта. Нямам сили да горя повече. Хората не ме ценят. Те не могат да отдадат любов, нито да я получат.

И тази свещ угаснала.

Изведнъж в стаята влязло дете. Виждайки трите изгасени свещи, то се изплашило и извикало:

– Какво правите? Вие трябваше да горите! Аз се страхувам от тъмнината!

И заплакало.

Развълнувана четвъртата свещ казала:

– Не бой се и не плачи! Докато аз горя, можеш да запалиш и другите три свещи. Аз съм Надеждата.

Древните японски монарси имат три имена. Първото име императорът получава при раждането си, второто след обявяването му за наследник, а третото се дава посмъртно.

Последното име съдържа в себе си девиз, които императорът е следвал през живота си. За летописците е било важно само третото име.

Например, сегашният император на Япония Акихито управлява под девиза
„Хейсей“, което означава „мир и спокойствие.“ Когато той си отиде от този свят, потомците ще го нарекат „император Хейсей“, като по този начин отдава почит на ерата на царуването му.