По празниците и в неделите обикновено е много шумно край църквите. Множество хора се усмихват едни на други и се поздравяват.
Днешния ден бе слънчев и храмът бе привлякъл множество люде. Павел и Филип присъстваха на богослужението в църквата. Те също, като повечето излизащи от храма, бяха радостни и весели.
– Когато влязохме в църквата наблюдава ли хората там? – попита Павел.
– Какво толкова, обикновени хора, – вдигна рамене Филип.
– Тези, които си спомнят за Разпнатия са с широко отворени очи и Го очакват – отбеляза Павел. – Те не се прозяват. И се надяват с радост да получат подарък от самия Цар.
– Не всички са еднакви. На тези, които виждам само храма, очите им бродят нагоре надолу, – разкри най-накрая своите наблюдения и Филип. – Техните уста са отворени, но те не пеят, а само се прозяват.
– Човек не трябва да се отегчава особено по време на богослужение, – вметна Павел.
– Все пак са се намерили люде, който са дошли да почетат Невидимият – подчерта Филип.
– А тези, които са Го видели, не могат да Го забравят, – добави Павел.
– Такива идват в храма не заради самата сграда или да намерят някаква утеха, а заради Него, – отбеляза Филип.
– Един вижда архитектурата на храма и си казва: „Каква красива и голяма църква!“ А друг вижда Христос и изрича възхитен: “ Какъв велик Спасител!“ – заключи въодушевено Павел.
