Двамата напуснаха шумната тълпа от празнуващи във вилата. Седнаха в градината и се засмяха.

– Сигурно сега като изчезнахме, клюкарства и си шушукат за нас, – каза Дамян.

– Това малко ме безпокои, – махна с ръка Димитрина. – Последния път, когато им дадох повод да говорят за мен, всички ме съжаляваха. А покрай съчувствието понесох някое и друго „нали ти казах“.

– И кога се е случило това? – полюбопитствува Дамян.

– Преди 8 години, – уточни Димитрина.

– Тогава си била на 19, – констатира Дамян.

– Може би, някои на тази възраст са зрели, но аз съм от хората, които „се събуждат“ малко по-късно, – засмя се Димитрина. – Освен това бях твърде закръглена, непохватна и се срамувах да разговарям с мъж.

Дамян се усмихна едва забележимо:

– Трудно ми е да си представя, че има момент, в който не знаеш какво да кажеш. И как стана така, че изведнъж порасна?

– Може би ми е помогнало заминаването. Бях свалила някой и друг килограм. Докато бях първата година в университета се научих да се държа подобаващо. Промяната не беше кой знае каква, но изглежда е била достатъчна, за да ме забележи Георги. Той беше по-голям от мен, красив, интелигентен, … Не можех да повярвам, че някой ще се заинтересува от мен. Тогава се сгодихме

Димитрина се усмихна на себе си, като си спомни колко глупава и наивна е била.

– И е последвала драматична развръзка, – подкачи я Дамян, който бе чул оттук-оттам нещо за случая.

– Просто процесът на израстването ми приключи, когато един ден заварих годеника си с най-добрата си приятелка в леглото. Тя бе едно от хубавите и популярни момичета още в училище.

– Как го прие? Изненада ли се?

– Най-лошото беше, че за по-малко от 24 часа в малкото ни градче вече всички знаеха, какво е станало. Веднага развалих годежа. А той бе имал наглостта да заяви, че обичал друга, а с мен само се забавлявал и си убивал времето. Не съм могла правилно да разбера намеренията му. Тогава трудно преживях унижението и се махнах далече от всички и всичко.

– Да но после си стъпила на краката си. Развила си собствен бизнес и сега никой в нищо не може да те упрекне, – заяви със задоволство Дамян.

– Е, да но сега малко ми завиждат, – тъжно каза Димитрина, – очаквах да ме посрещнат с радост, че все пак съм успяла, но не стана.

Австрийската писателка Манинг обичала и била обичана. Нейният годеник заминал за Индия и от там й изпратил писмо с молба да отговори дали го обича, ако го е разлюбила може и да не отговаря. Невестата с радост написала на младоженецът „да“. Времето било дъждовно, но брат й се съгласил да отнесе писмото до пощата.

Минало много време. Младоженецът не дошъл и не писал повече. Горкото момиче узнало, че се е оженил за друга. Горчиво разочарование и недоумение я обхванало.

Двадесет години по-късно, при ремонта на къщата, намерила в панталона на брат си, писмото, което се съгласил да отнесе сам до пощата. Случайно пъхнала ръка в джоба на панталона и от там измъкнала смачкано, пожълтяло и облепено с много марки писмо. Така разбрала защо младоженецът не е дошъл. Той не е получил отговорът, защото брат й не бил отнесъл писмото до пощата. Това писмо лежало двадесет години в джоба на този панталон.

Исус Христос, чрез Святото Си Евангелие, е отправил официално предложение към всички хора, които искат да бъдат едно с Него.

Защо се колебаете с отговора си? Или може би носите своя отговор в „джоба“?

В същото време, самият Исус Христос призовава за повече и повече души.

Не разчитайте на други хора, да отговорят на призива на Божията любов към вас!