Отново слънчевите лъчи стоплиха земята. Беше хладно известно време, дори валя, но сега, когато е топло и приятно навън, мрачните дни неусетно се забравиха.
Ралица и Стамен седяха на балкона, наблюдаваха минаващите хора и тихо разговаряха.
– Забелязала ли си, че някои от хората нямат желание да подобрят живота си? – попита Стамен.
Точно тогава по улицата минаваше една стара жена. И двамата знаеха, че тя е много бедна и среща много трудности в живота.
– Погледни я само, – възкликна Ралица, – въпреки всичко, което преживява, тя се усмихва.
– Чух, че тази жена е загубила всичките си спестявания, – поклати глава Стамен.
– Съкратиха я, – въздъхна съчувствено Ралица, – а сега кара с една мизерна пенсия.
– Хората на нейно място биха се отчаяли, – повдига рамене Стамен, – биха загубили надежда и смисъла в живота си.
Обувките ѝ бяха износени. Жената леко накуцваше, но бе вдигнала гордо глава, което предизвика у двамата наблюдатели възторг и същевременно съжаление.
– Тя има силен дух, – отбеляза Стамен. – Не е допуснала несгодите да я смажат.
– Има хора, чиито условия на живот са много по-добри, – сбърчи нос Ралица, – но те постоянно мърморят и се оплакват от всичко.
– Бог не избира безразличните и равнодушни хора, да вършат делото Му. – Заяви Ралица, проследявайки жената, която се скри зад близкия ъгъл. – Преди да положи ръката си на човек и да го призове за нещо важно, Той разглежда неговото отношение и желания.
– Да, тази жена е точно такава, – потвърди Стамен. – Тя е целеустремена и няма да се успокои, докато не постигне това, което трябва.
– Надарен мъж, – леко се усмихна Ралица, – но мързелив и небрежен до такава степен, че дори не реше косата си, не глади дрехи, не си оправя легло, е тъжна гледка. Много разочароваща картинка би бил, ако има достатъчно парите и би могъл да изглежда по-добре, но това не го интересува.
– Бог никога няма да избере такъв човек да върши велики дела, – констатира Стамен, – докато той не се промени.
