Стадо слонове състоящо се от трима възрастни и осем деца паднало в яма на територията на природоохранителния център Keo Seima Wildlife Sanctuary в Камбоджа.

Дупката в земята се е появила след падане на бомби в края на 70 години по време на камбоджанско виетнамския конфликт. След това местните фермери я разширили, за да събират вода за напояване на земята си.

Вероятно слоновете са отишли там на водопой, но глинестата почва се е срутила под краката им. Така цялото стадо се оказало на дъното на езерото, което е дълбоко 3 метра.

Понеже времето било горещо, по-голямата част от водата се изпарила. Когато хората забелязали слоновете, животните били притиснати от дебел слой кал.

Местните жители се обърнали към защитниците на природата от организацията Wildlife Conservation Society и заедно с тях започнали спасителната операция. Част от доброволците хранели и пояли изтощените от дългото заточение животни, а други издълбали в края на ямата стъпала, за да помогнат на слоновете да се измъкнат.

Специалисти от Университета в Британска Колумбия са разработили гъвкав сензор, който може да се използва за създаване на интелигентна кожа за роботи, както и гъвкави сензорни екрани на смартфони.

Датчикът се състои от проводим на ток полиакриламиден гел, поставен между силициеви слоеве.

Според разработчиците, сензорът може да открие различни видове докосвания. Например, той „усеща“, когато човек почуква леко с пръсти или прокарва пръст по повърхности дори, когато материалът е разтегнат или сгънат.

Това свойство предлага големи възможности за използването им в гъвкавата електроника.

Учените са представили прототипа с размерът 5×5 см. Според разработчиците, сензорът може лесно да бъде намален. Освен това, цената на производство му не е висока, тъй като той е създаден от евтини и достъпни материали.

Царуването на Екатерина II е било отбелязано със служебна разпуснатост на чиновническия апарат. Например, някои от служителите дълго време не посещавали институциите, към които се числили.

Когато Павел I дошъл на власт решил да въведе ред. По-специално, той наредил на всички ръководители на институциите ежедневно да ходят в службите си.

Един от тези чиновници – Наришкин след като посетил доверената на неговите грижи придворна конна кантора, попитал:

– А къде е моето място?

Показали му един стол, покрит с дебел слой прах.

– Какво означава това? Защо този стол е в такова небрежно състояние? – попитал Наришкин.

– На него отдавна никой не е сядал, освен котката, – му отговорили.

– В този случай, мястото може да се счита за заето и аз няма какво да правя тук, – констатирал Наришкин.

Източници на чиста и възобновяема енергия могат да бъдат получени чрез взаимодействие със силите на природата.

Нашите възможности за създаване на техническа наноусточивост е довела до разработването на пизоелектричен генератор, генериращ енергия по време на протичане на вода върху графен-полимерна лента.

Предишните изследвания са показали, че движението на водни капки върху графен могат да генерират индуцирано напрежение в посоката на потока. До сега се е считало, че произхода на това напрежение се обуславя от взаимодействието на зарядите на графена и на йоните в течността. Теория, която ограничава производството на енергия само от йонни течности, но в действителност това не е така.

Сега изследователи от Zhejiang университет и Университета за наука и технологии в Китай, са публикували изследване за ролята на подложка за графена с електрически генерирани заряди.

За провеждане на изследването си, те са създали комбинация от графен и поливинилиденфлуорид (PVDF) – тънък гъвкав пиезополимер, който може да бъде интегрирани с графен за гъвкави функционални устройства – наногенератори.

Те предполагат, че динамичното взаимодействие на зарядите в течността, графена и подложката са причина за индуцирания поток от течното напрежение. С други думи, именно подложката играе съществена роля при производството на енергия. По-рано такива предположения не са изразявани.

Тези проучвания били допълнени от примерни изчисления, за да се изчисли плътността на електроните в графеновия слой и да се получи по-добра представа за механизма, отговорен за производството на електроенергия.

Изследователите са на мнение, че тяхното проучване ще даде тласък за практическото приложение на графено-базираните наногенератори.

Този басейн е с дължина повече от хиляда километра. Той се простира от Уедълското море до полюса. Това е една от основните особености на Антарктическия континент.

Въпреки че американците отдавна са достигнали на континента и дори са построили база там, какво има под дебел слой лед, все още остава загадка.

Използвайки геодезически данни, получени още по време на Студената война и с помощта на спътниковия проект PolarGAP, учените са искали да разберат как се мени магнитното поле на земята.

За да завърши събирането на данни, учените изследвали пейзажа с помощта на самолети Twin-Otter, оборудвани с радари, лазерни алтиметър и гравитационни и магнитни сензори.

За сега данните се обработват, но наличието на огромно море под леда екипът вече може да потвърди.