Днес беше вълнуващ ден за Георги. Макар и все още малко момче, той отдавна го очакваше с нетърпение. Има ли по-вълнуващ празник от рождения ден особено, когато си малък?!
Какво по-велико от това да си център на вниманието? Получаваш много подаръци и лакомства…..
Между подаръците Георги откри малка фланела с прекрасно куче отпред. Малчугана много я хареса и веднага я облече. На всички показваше с гордост кучето върху гърдите си.
На другия ден фланелата бе хвърлена на пода и малчуганът изобщо нямаше желания да я облече.
– Защо си я хвърлил там? – укори го майка му.
– Нима вече не ти харесва? – изненадано го изгледа сестра му.
– Не толкова, колкото вчера, – смънка Георги.
– Това е проблем на всички днес, – отбеляза баща му. – Хубавите и добрите неща в живота ни, не могат да ни дадат удовлетворяващо трайно щастие.
– Така е, – въздъхна баба на Георги, – колкото и много да имаме, можем да се чувстваме нещастни.
– Светът предлага щастие чрез натрупване на материални блага, като дрехи, кола, електронна техника, ….. – разфилософства се бащата, – но те не могат да ни направят щастливи.
– Исус, когато постеше в пустинята и огладня, сатана му предложи да превърне камъните в хлябове, – наблегна бабата, – Но Христос отговори, че не само с хляб ще живее човек, но и с всяко Слово, което излиза от Божите уста.
– Ние сме духовни същества, – отбеляза сестрата на Георги, – затова не можем да съществуваме само с материалното богатство в този свят.
– Истинското удовлетворение за човека, – констатира бабата, – е в Бога и Неговото богатство.
