Posts Tagged ‘слава’
събота, декември 26th, 2020
Димо бе навел глава на Библията и четеше:
– „Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида“.
– Ние не обслужваме бебе в ясла или мъртвец на кръст, – подчерта бащата, който слушаше какво чете синът му. – Ние служим на Исус, който е по-велик от всеки израз, който можем да измислим за Него.
Димо впери поглед в баща си.
– Той се връща в слава много скоро с небесните армии, за да претендира за престола Си, – продължи възторжено бащата.
– Евангелията описват краткото време, когато Исус е живял на земята като Човешки Син, – отбеляза Димо.
– Но Откровението описва Исус такъв, какъвто е сега. Тази книгата не е откровение за религията, а за Исус Христос.
Бащата закрачи из стаята развълнувано и продължи, прибирайки кичур от косата си, който бе паднал върху лицето му.
– Същият Исус, чието раждане празнуваме по време на Рождество, е победителят войн, който в правдата „съди и води война“. Нека се радваме на този празник на откровението за Исус Христос, нашият скоро идващ Цар.
И двамата баща и син запяха:
– Ела Господи Исусе, не като бебе, а като Цар на царете и Господар на господарите. Ела за Своята църква и вземи своите светии…..
Tags: армия, бебе, Библия, Бог, войн, Всевишен, глава, Евангелие, земя, израз, Исус Христос, книга, кръст, откровение, поглед, престол, религия, светия, слава, стая, цар, църква
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Откровението
вторник, февруари 4th, 2020
Бе едно обикновено февруарско утро. Марина се събуди, очаквайки да види отново унилия зимен пейзаж, който се откриваше пред очите ѝ вече няколко седмици.
Върху загубилите си цвета треви се спускаха рояк снежинки от сивото небе. Голи дървета приличащи на скелети придаваха на околността още по-мрачен вид. Сякаш всичко стенеше и ридаеше по нещо невъзвратно загубено.
Внезапно тази сутрин се случи нещо необичайно. От къде дойде то?!
Мразът бе покрил всичко с ледени кристали. Безжизненият и подтискащ пейзаж се бе превърнал в красива и искряща от белота картина, която заслепяваше взора.
Погледът на Марина прегърна с радост тази промяна. Въпреки триумфиращата красота девойката усети, че нещо в нея не бе, както трябва.
– Понякога разглеждам проблемите си без всякакво въображение, – въздъхна дълбоко Марина. – Очаквам болка, страх и отчаяние, но изпускам възможността, че може нещо друго да се случи. Не се надявам на възстановяване, растеж или победа чрез Божията сила, но Господ е жив и ми помага в трудните моменти. Той е моята надежда по време на изпитания.
Бог е навсякъде. Той крачи до нас в живота ни, но и ни подтиква, по-често да поглеждаме към Него.
Не напразно Августин е казал: „В дълбоката си рана видят Твоята слава и тя ме ослепи“.
Tags: Бог, болка, взор, вид, време, възможност, въображение, Господ, девойка, дърво, живот, изпитание, картина, красота, кристал, момент, мраз, надежда, небе, околност, отчаяние, очи, пейзаж, победа, поглед, проблеми, промяна, радост, рана, растеж, рояк, седмица, сила, скелет, слава, снежинки, страх, сутрин, трева, утро, цвят
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Корона вместо пепел и радост вместо плач
понеделник, януари 6th, 2020
На Иванка Василева не ѝ бяха останали сили, да се бори с мислите, които постоянно нарушаваха спокойствието ѝ: „Имаш рак. Последен стадий. Скоро ще свърши животът ти……“
А тя беше още млада, скоро навърши 28 години. Искаше ѝ се да живее ….
Един ден в офиса ѝ пристигна голям и красив букет. От него примамливо надничаха червени лалета, бели нарциси и нежни момини сълзи.
– Аз не съм поръчвала цветя, – обърна се Иванка към приносителят на букета.
Изпълняващият поръчки от близкия цветарски магазин смутено погледна една бланка и попита:
– Нали вие се казвате Иванка Василева? А този офис е на ул. „Васил Коларов“ 14?
– Да, – объркана и смаяна потвърди Иванка.
Мъжът повдигна рамене и ѝ подаде цветята.
Докато разглеждаше изящно подредения букет и му се любуваше, Иванка намери бележка скътана между листата на прекрасно наредените цветове. На нея пишеше: „Исус те обича!“
Седем месеца подред в офиса на Василева пристигаше букет от неизвестен доброжелател с бележка, съдържаща библейско насърчение.
Всеки път, когато поредния букет пристигаше, тя прегръщаше цветята и шепнеше щастлива:
– Благодаря ти, Господи.
Цветята дадоха възможност на Иванка да усети, осъзнае и възприеме Божията любов, изразена чрез този анонимен съчувстващ на нейното страдание човек.
Това бе щедрост мотивирана от любов, чрез която се отдаваха слава, почест и хвала на даряващия на всички благословения – Исус.
Tags: бележка, благословение, бланка, букет, възможност, Господ, ден, доброжелател, жена, живот, Исус, лале, листо, любов, магазин, месец, мисъл, момина сълза, мъж, нарцис, насърчение, офис, поръчки, почест, приносител, рак, рамене, сили, слава, спокойствие, стадий, страдание, хвала, цвете, човек, щедрост
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Щедрост мотивирана от любов
събота, ноември 23rd, 2019
Той бе млад едва начеващ композитор. Гладът към одобрението го тласкаше към успеха.
Тази вечер бе изключително вълнуваща за него. Представяха първата му опера в голям театър.
Той се бе мушнал отзад в най-тъмния ъгъл и не наблюдаваше реакцията на хората от музиката му, а следеше с поглед само един човек. Мъжът, който го бе вдъхновявал и изпълвал с желание, да бъде като него. Този човек бе на върха на славата си, музиката му звучеше навсякъде. Хората си я тананикаха по време на работа и в трудното си ежедневие.
За младият композитор нямаше значение дали хората в залата го приветстват или го подиграват. Всичко, което желаеше младият мъж, бе усмивката на одобрение върху лицето на вече къпещия се в слава композитор.
Чие одобрение търсим днес? На родителите? На шефа? Или търсим само своя интерес?
Дали работим и говорим така „не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни“?
Какво означава да търсим одобрението от Бога?
Това означава да обърнем гръб на аплодисментите и похвалите на околните и да позволим на Божия Дух да ни даде повече от Христос, Който ни възлюби и предаде Себе Си за нас.
Дали се изпълняват превъзходните и съвършени цели на Господа в нас и чрез нас?
Това ще видим, когато един ден застанем пред Него и забележим усмивката на одобрението Му. Похвалата на Този, Който трябва да бъде най-важен в живота ни.
Tags: аплодисменти, Бог, Божия Дух, вечер, време, връх, глад, Господ, гръб, ежедневие, желание, зала, значение, интерес, композитор, лице, музика, мъж, одобрение, опера, поглед, похвала, работа, реакция, родители, слава, сърце, театър, усмивка, успех, хора, Христос, цел, човек, шеф, ъгъл
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Одобрението Му
четвъртък, септември 26th, 2019
Жалко бе да гледаш този съд. Той бе толкова красив, но пукнат. Малко момиче със сълзи на очи го бе донесло в грънчарската работилница и с болка бе едва промълвило:
– Можете ли да направите нещо за него.
Грънчарят взе съда, огледа го, погали грозната пукнатина и обеща:
– Не плачи, ще стане дори по-добър.
Момичето едва-едва се усмихна, но повярва на майсторът и си тръгна.
Грънчарят постави съда на рафта, а на другия ден се зае с него. Взе го и го дочупи окончателно. Праха овлажни с вода. Получи се глинена маса. Той дълго се труди над нея, като я мачкаше и преобръщаше с ръце не веднъж. Глината стана мека и податлива при опипване.
Накрая удовлетворен въздъхна и я постави на грънчарското колело.
Под ръцете на майсторът започна да се оформя прекрасен съд, в който нямаше никаква пукнатина или грапавина.
– Все още си слаб, – каза си грънчарят, – а и цветът ти е някак скучен и сив.
Майсторът постави съда в разгорещената пещ, като непрекъснато го държеше под око, контролирайки топлината, която го облъхваше.
Когато вече реши, че е достатъчно, грънчарят извади съда от пещта.
Пламтящият огън бе придал на съда невероятна красота.
Ти и аз сме малки глинени съдове в ръцете на Господа, Чиято трансформиращата сила ни е предназначила за слава.
Tags: болка, вода, глина, Господ, грапавина, грънчар, колело, красота, майстор, маса, момиче, огън, око, очи, пещ, прах, пукнатина, работилница, рафт, ръце, сила, слава, съд, топлина, цвят
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Грънчарят