Хубаво е, когато хора разсъждават, особено младите.
Дори и времето да е лошо, мислите на младежите не им дават покой.
Стамен и Страцимир бяха приятели още от детската градина.
По-късно в училище дружбата им се задълбочи. Заедно покоряваха всеки нов връх на знанието, но не се задоволяваха само с това.
Четяха много и беседваха по въпроси, които бяха им направили впечатление или не разбираха.
Когато станаха тийнейджъри започнаха да посещават местната църква. Там за тях се откри един нов свят за изследване.
Днес денят не бе горещ, но приятен и двамата младежи предприеха разходка до близката гора.
Още по пътя двамата започнаха доста интересен разговор.
– В началото на християнския си живот често стигаме до обезсърчение. Хората, които са били светлина за нас, гаснеха. Тези, които стояха близо до нас, ни оставиха, – каза Стамен.
– Ние трябва да основаваме вярата си не на светкавици, който блясват и изчезват, а на светлина, която не гасне никога, – уточни Страцимир.
– Когато „големите“ ни напускат, ни става тъжно, – със съжаление констатира Стамен, – но това е само докато не разберем, че така е трябвало да се случи.
– Всички хора си отиват. Единственото, което ни остава е да отправим поглед към Бога, – наставнически каза Страцимир.
– Да, съгласен съм, че нищо не трябва да ни пречи да гледаме към Него, – съгласи се Стамен.
– И когато правим това, делата ни ще изявяват Неговата слава, – допълни Страцимир.
– Работникът на Божията нива е човек, който не отклонява погледа си от Бога, а чак след това отива и говори с хората, – продължи мисълта му Стамен.
– Виж, Бог не ни е призовал да разкриваме своите съмнения или пред всички да изразяваме възторга си от своя живот с Бога, – каза Страцимир…..
Двамата младежи още дълго се разхождаха и размишляваха, но накрая стигнаха до един и същи извод:
– Тайната на Божия работник се състои в това, той постоянно да е настроен на Божията вълна.
