Един човек имал поле, което поради своята небрежност запустяло и обрасло с трева и тръни. Веднъж той решил да използва това поле, за това казал на сина си:

– Иди и очисти принадлежащото ни поле.

Синът отишъл. Когато видял полето покрито с множество плевели и тръни, паднал духом и си казал:

– Кога ще изкореня всичко това? Как ще очистя тази земя?

С тези думи той легнал на земята и заспал. Така той правел няколко дни.

Накрая бащата дошъл да види какво е направил сина и установил, че наследникът му дори не е започнал.

– Защо до сега нищо не си направил? – попитал той сина си.

Младежът отговорил:

– Дадох и щях да започна работа, но като видях колко много трева и тръни има, се обезкуражих, и друго нищо друго не ми оставаше освен да легна и да заспя.

Тогава бащата предложил:

– Сине, отделяй всеки ден такова пространство, което заемаш, когато лежиш и го почиствай. Така работата ти ще потръгне и ти няма да се отчайваш.

Синът послушал баща си и за кратко време полето било очистено и обработено.

Така прави и ти, труди се постоянно, макар и малко, и няма да се отчаеш. Бог чрез своята благодат ще възстанови всичко.

В края на 1970 г. на световния пазар се е наложил автомобилът „Нива първият, които е едновременно удобен и пътуващ по всякакви пътища.

През 1970-1980 г. западни автомобилни издания са оценили високо този вид автомобил.

Защо ВАЗ-2121 е наречен „Нива“?

Думата „Нива“ е съставена от първите букви на имената на децата на двамата конструктори: Петер Прусов с дъщери Наталия и Ирина, и Владимир Салавьов със синове Вадим и Андрей.

Динка изпрати детето си в първи клас. Звъни учителката на сина ѝ Ботьо и се разкрещя в слушалката:

– Вашето дете се насра в клас. Елате и си го вземете!

Динка отиде в училището, а Ботьо стои шокиран. Унижен. Седи в намърсените си панталони в съблекалнята. Край него минават деца и му се присмиват.

Динка взе сина си и се прибра в къщи. Тя разбираше, че се е случило нещо ужасно със детето ѝ.

– Нима в училище не ви пускат до тоалетната? – попита Динка.

– Пускат, – смънка Ботьо.

– Тогава защо не отиде?
– За да отида на тоалетна трябва да вдигна ръка.

– И какво страшно има в това?

– Тогава учителката пита: „Ти по малка или по голяма?“

– И?

– Ако кажа „по голяма“, тя вади от масата голямо руло хартия и откъсва от него едно малко парче (в училищните тоалетни с хартията винаги  има проблем).

– Защо не си ѝ поискал повече хартия?

– Тя започва да ми се присмива пред селия клас: „Колко голямо лайно смяташ там да изтърсиш? Извикай ме като свършиш, аз ще погледна колко е и ще реша нужна ли е още хартия“.

– Невероятно, – възкликна възмутена Динка.

Синът ѝ бе преживял подобна ситуация два пъти и на третия реши да търпи и ето какво бе станало.

Динка се върна в училището и се нахвърли на учителката:

– Как можете така да се държите с децата? Та вие ги унижавате.

Учителката сви устни и каза:

– А вие, не сте ли научили сина си, че е срамно човек да се насира?

 – Завърших тежък проект и се разболях от бронхит, – оплаква се един работохолик.

– Синът не искаше да ходи на градина и през цялото време все е настинал, – оплаква се една майка.

Връзката между емоции и заболявания е очевидна. Защо преживяванията провокира заболяване и променят нашето физическо състояние?

Болестите се появяват, когато те са единствения начин човек да се справи със ситуацията или да получи това, от което се нуждае.

Ако майка има нужда да е по-близко с детето си, тя не може да си позволи да почне работа. Детето с радост“ ще се разболее, за да угаси своята и тази на майка си потребност“.

Ако жена се нуждае от повече внимание, тя ще се разболее, за да получи повече внимание от съпруга си.
Разбира се, този избор „да се разболея“ или „да не се разболея“ е несъзнателен.

Единственият начин да се справим с появата на психосоматични заболявания е да се „чуят“ собствените ни нужди и изисквания.

Ако вие често боледувате, задайте си въпрос: От какво се нуждая? Какво искам всъщност?

Постарайте се да разберете това сами, след това говорете с човека, от когото зависят вашите потребности.

Старайте се да направите живота си комфортен, създайте добри отношения с околните, научете се да говорите за това, което ви вълнува. Намерете си работа, която ви радва.

И накрая научете се да приемате това, което не може да се промени и се обичайте такъв какъвто сте.

За повечето хора постъпването в университета, е един вид стъпка към зряла възраст, прехода от пубертета към зрялост. Но понякога има уникални студенти, които са взели този етап на такава малка възраст, че тях не можем да ги наречем и тийнейджъри.

Учебната програма на университета е доста сложна, дори и за възрастен, а за един десетгодишен хлапак притежаващ удивителни способности е нещо съвсем лесно.

На двегодишният Джейкъб Барнет лекарите поставили диагноза „аутизъм“. Според тях  той едва ли щял да се научи нормално да говори, да чете и да пише.

Джейкъб бил изпратен в учебен център за деца със специални нужди, а след това в класове за корекция на обучението му.

Родителите му забелязали, че опростената програма дразни сина им и те го оставили на домашно обучение.

Когато Джейкъб бил на осем години, майка му го взела от класовете за корекция и започнала да го води на лекции по математика, астрономия и физика в университета.

Изучавайки училищния курс по математика за две седмици, десетгодишния Джейкъб постъпил в университета. и започнал да учи физика на кондензираната среда.

Още преди да постъпи в университета, Джейкъб започна да работи по своя собствена, разширена теорията на относителността. Когато бил на 13 година тази му работа била публикувана и високо оценена от професорите.

На 15 години Джейкъб постъпил в Perimeter Institute for Theoretical Physics в Канада, където защитил дисертация, защитаваща тезата му.

Неговият коефициент на интелигентност е повече от 170 точки. Той е показал невероятните си умения по математика, астрофизика и теоретична физика. Той дори  е предлаган за Нобелова награда!

Не е зле за човек със синдром на Аспергер, който все още трудно завързва връзките на обувките.