С развитието на Интернета, хората престанаха да си изпращат писма по пощата. И защо им е? Няколко реда в електронната поща и за секунди „нужното е направено“.
С развитие на пощенските услуги, хората все по-малко използват обикновената поща.
Интересното е, че след появата на пощите, хората искали да проверят до колко тя е стабилна и за целта изпращли невероятни неща по нея.
В САЩ Пощенската служба се е появила през 1913 г. Какво ли не изпращали хората по нея?
Джеси Боге и Глен Есте, от Охайо, пресметнали, че по-евтино ще им излезе да изпратят сина си на село при баба му като пратка, отколкото да му купят билет за влака. Те платили 15 цента за марките и го „застраховали“ за 50 долара.
Началникът на пощите, бързо прикрил такива възможносто за пратки, но хората продължавали да заобикалят тези правила, като например, изпращането на 14 килограмово дете при баба му. Тази мода приключила, след като стигнала своя връх през 1915 г. Така изпращането на деца по пощата било прекратено.
Но ето ви и още един интересен слуай.
Роб получил свободата си, като бил изпратен по пощата.
Това било най-голямото бягство от робство за времето си. В главата на Хенри Браун дошла гениална идея. Да се изпрати сам по пощата там, където не съществува робство.
На 29 март 1849 г. Браун взел дървен сандък и с помощта на приятелят си склададжия, 90-килограмовата пратка била изпратена във Филаделфия в дома на  аболиционистта  Джеймс Милер МакКим.
Беглецът толкова възхвалявал собственото си бягство, че през 1850 г. правителството приело Закон за избягалите роби. Много роби биха предпочели Браун да си държи устата затворена и да не разпространява историята си, така че и други да могат да направят същото.

Майката пак е притеснена. Тези нейни синове, постоянно и устройват поредица порции от „радост“.
Виждайки, че големият ѝ син се мотае още в стаята си, му кресна:
– Петре, ако закъснееш за обяда, ще мълиш през цялото време.
Разбира се пак закъсня.
Той плахо повдигна очи и  едва каза:
– Мам …
– Нито дума повече!
Детето се опита да привлече вниманието ѝ:
– Там ….
Вече на предела на силите си тя го погледна заплашително, а гласът ѝ отекна като плесница:
– Мълчи!
След приключване на обяда, майка се обръща вече по-спокойно към сина си:
– Какво искаше да ми кажеш?
– Пълна тъпотия, – изригва като вулкан момчето. – В стаята брат ми пълни чорапите на татко с майонеза ….

Мъж решил да отиде на риболов. Всъщност това било кодово название на среща с приятели на чаша. За да покаже, че нищо лошо не върши и е много загрижен за семейството си, взел сина си със себе си.
Докато бил на реката, под сянката, където
си пийвал с приятелите си, петгодишният му син бил оставен на свобода. Детето се къпало, пекло се, но изгоряло на слънцето.
Когато мъжът разбрал, че е станала беля, взел момчето и го завел в близката болница.
Там се оказала една възрастна медицинска сестра. Тя намазала с мехлем изгорялото и нещата се подредили. По време на лечението медицинската сестра не се отказала да приложи наставления към безотговорния баща:
– За децата си човек трябва да се грижи. Лятото настъпи, малките не мислят много за силното слънце и му се радват …..
Вечерта мъжът се върнал в къщи. Застанал пред жена си виновен и уплашен, а малчуганът зъл като куче.
Жената попитала:
– Какво се е случило?
– Ето какво, – намръщен, свил устни, казал синът назидателно, – докато татко ловеше риба под сянката, лятото ми се нахвърли отгоре ….

Момчето слушаше безмълвно и следеше движенията на баща си. Мъжът се върна няколко крачки назад, погледна благо сина си и каза:
– Ти си моята градина, в теб виждам осъществени всичките си мечти.
Усмихна се, унесен се в размисъл, а после продължи:
– Може би е нормално един баща да вижда в детето си невиност и доброта. Но ако можеш, сине мой, ти сам да съзреш това в себе си, независимо с какви ужаси и разруха ще се сблъскаш, ще започнеш да вярваш, че и най-малкото късче красота, което откриваш тук или там е отражение на небесните селения. Те наистина съществуват. Достатъчно е да се потопиш в мечтите си и да позволиш на доброто да изплува в теб.
Бащата хвана сина си за ръка и двамата тръгнаха към параклиса.
Денят бързо просветляваше. Слънцето пробиваше през изтъняващата мъгла. А пред очите изплуваха цветя, колебливо изникнали, из под несигурната ръка на художник.

Стиг Кърнел от Транас, Швеция предварително приготвил текста за собствения си некролог.
Мъжът искал съобщението да е много кратко, така се спрял само на две думи.
След като лаконичния Кърнел починал на 6 април 2014 г., най- краткия некролог бил публикуван в местния вестник. Той гласял : „Аз умрях“.
Впрочем, на оригиналния шведски език са три думи. По-долу били отпечатани времето и мястото на погребението.
Покойният не обичал да бъде център на внимание.
Синът на 92 годишният Стиг казал, че баща му бил жизнерадостен човек с малко необичайно чувство за хумор.
Освен това, той се занимавал с историята на авиацията и е попаднал в книгата на рекордите на Гинес, събирайки най- голямата колекция книги за самолети.
Ще станели Стиг Кърнел официален рекордьор още един път, за написване на най-краткия некролог, за сега не се знае.