Много често преди да достигнем до средата на живота си, започваме да осъзнаваме, колко ценно е здравето. В младостта като, че няма какво да губим, но поради нездравословния си начин на живот ние започваме да боледуваме.
През дълъг период от време основното наше внимание е съсредоточено върху боледуването на децата, а тревожните сигнали на собствения ни организъм забелязваме, когато температурата надвишава 38 градуса. А ако сме заангажирани в живота с много важни неща, съвсем не ни е до боледуване.
Всяко неразположение възприемаме като досадно неудобство. Стараем се да не боледуваме, бързо снижаваме температурата и отново се включваме в работата. Бодростта и силите се възвръщат бързо, ние лесно се възстановяваме и забравяме за болестта.
Изведнъж забелязваме, че силите ни след боледуване не се възстановяват толкова бързо. И за да поддържаме добро здраве ни е необходимо все повече време, сили и пари. А когато дойде първият сигнал за нещо по-сериозно, не се замисляме кое е неправилно в поведението и в живота ни. Вместо това, започваме да се оплакваме от несправедливостта, обвиняваме съдбата, съжаляваме се.
Когато си болен и трябва да лежиш на легло, ти се отказваш от много планове. Трудно осъзнаваш, че в самата болест има определен смисъл. Но какъв смисъл има в болестта?
Болестта е своеобразен урок, сигнал, че не сме живели както трябва, допускали сме грешки в мислите и чувствата си. Болестта е повод да преосмислим много неща в себе си и живота си.
Това е време, когато можем да се спрем и да погледнем на живота си по друг начин. Болестта ни предупреждава в нещо. Не отминавайте нещата така, те не са случайни и безсмислени.

На рафта стояла малка стомна за вода, В ъгъла на стаята на кревата лежал болен. Той бил много жаден.
– Искам да пия! Дайте ми вода! –  едва мълвял той.
Но той бил съвсем сам и нямало кой да му помогне. Молбата на болния била така жална, че стомната не могла да устои. Състрадания я преизпълнило. Прилагайки невероятни усилия, достигнала до постелята на болния. Спряла близо до ръцете му. Болния отворил очи и погледа му попаднал на стомната. Събирайки всичките си сили, човекът взел стомната и я приближил към изгарящите от жажда устни.
И едва тогава разбрал, че стомната е празна. Ядосал се и хвърлил стомната към стената. Тя се разлетяла на безполезни парчета глина.
Не забравяйте да благодарите. Не превръщайте в парчета глина този, който се стреми да ви помогне, дори ако опитите му са напразни.

Теорията около аномалията на Арарат е възникнала от една черно-бяла снимка направена през 1949г. от самолет на Военновъздушните сили на САЩ. На снимката върху склона на планината Арарат, само на 800  метра под върха покрити със сняг, се наблюдава странен обект.
Изследователи на Библията твърдят, че този странен обект е Ноевият ковчег, които е спрял там по време на потопа.
Аномалията представлява заоблено удължение, добре балансирано на края на склона, погребано в леда и снега. Военни самолети и спътници са снимали множество снимки на интересния артефакт.
Аномалията прилича на част от голяма лодка с дължина 1000 метра и 150 метра ширина. Тези размери приблизително се доближават до споменатите в Библията.
В едър план артефактът изглежда като изкуствен обект.
Защо правителството на САЩ не е разкрило цялата информация за аномалията на Арарат е все още неясно. Някои твърдят, че за тази цел, правителството ще трябва да разсекрети свръхсекретна шпионска информация на спътниците, което ще създаде много нежелани истерии от страна на медиите и обществеността.

Чистите ли къщата си? Перете ли редовно дрехите си? Миете ли съдовете си?….Мисля, че всеки човек, в една или друга степен, се грижи за своя външен вид и за дома си. Но защо толкова малко обръщаме внимание на вътрешното си състояние? Защо не прочистим съзнанието си от разрушителните мисли? Защо не освобождаваме душата си от натрупания боклук, съдържащ стари обиди, лоши преживявания, детски комплекси и други натрупвания, които ни пречат да живеем? Ние преживяваме и страдаме постоянно, губим сили и енергия, които са ни нужни за изграждане на пълноценен и щастлив живот.
Има толкова много мъже и жени край нас, които отделят много време и сили, за да подобрят външния си вид в фитнес залите и козметичните салони. Но за промяна на душата си изобщо не мислят.
Разберете ме правилно! Не смятам, че човек не трябва да отделя време за външния си вид, но мисля, че външната красота трябва да съответства на вътрешната. Именно така се стига до хармония между формата и съдържанието.
Вероятно много от вас са срещали хора, които са красиви не само външно, но имат и богат вътрешен мир, който излъчва доброта, радост и жизнелюбие. И ако срещнете такива хора, то тази среща се помни за цял живот. Те са способни да изменят живота на околните все едно им дават от своята светлина и енергия. С тях е трудно да се разделиш.
Искате ли да бъдете един от тях? Започнете от боклука натрупан в душата ви и не го оставяйте за по нататък, защото ще бъде препънка и препятствие в живота ви.