В Рим предстояха поредните увеселения за народа. Това бяха борби на хора с редки зверове. Най-вече с лъвове с необикновена големина. Между тях се отличаваше един едър екземпляр със своята свирепост сила и ужасяващ рев.
Между робите, които трябваше да се сражават срещу тези зверове бе Андроник, които бе притежание на един сенатор. Робът не бе угодил на господаря си и той го бе пратил на лъвовете.
Дойде ред и на Андроник. Той бе изтласкан напред, а зад него се затвори желязната решетка.
Лъвът забеляза от далече новата си жертва, но изведнъж се спря. След това се приближи кротко до роба, започна да върти опашка като малко кученце и облиза ръцете му.
Андроник бе затворил очи и целия трепереше, но когато усети, че животното е дружелюбно към него, той изненадано погледна звяра.
Робът протегна ръка и започна да чеше лъвът между ушите, а животното ръмжеше от удоволствие.
Публиката се изправи на крака и започна да аплодира двамата човека и звяра.
Императорът извика Андроник и го попита:
– Какво става? На какво се дължи благоволението на този звяр към теб?
– Моят господар се отнасяше много жестоко с мен, – започна да разказва своята тъжна история младият мъж. – Биеше ме всеки ден за щяло и нещяло. Един ден реших да избягам. Не можех да отида в никоя провинция, защото господарят ми щеше да ме намери навсякъде. Затова се насочих към пустинята,
– Но там човек трудно оцелява, – прекъсна го императорът.
– Бях решил, че ако не намеря някакво препитание, ще се самоубия, – отговори Андроник.
– И какво стана по-нататък, – нетърпеливо попита императорът, искайки да чуе края на историята.
– Беше непоносимо горещо, – продължи разказа си робът. – Видях една пещера и веднага се вмъкнах във нея. Малко след това се появи този лъв с окървавена лапа. Той реше от болка.
– Не се ли изплаши от него? – попита императорът.
– Да и то много, но той като ме видя свит в края на леговището му, доближи се внимателно до мен и протегна окървавената си лапа, сякаш се молеше да му помогна.
Всички бяха затаили дъх и прехапали устни от напрежение.
– Извадих парчето дърво, което се бе забило там. Почистих раната от пръста. Почувствал облекчение от болката, лъвът се унесе и заспа. От този ден двамата заживяхме заедно в пещерата. Хранехме се с една и съща храна. Донасяше ми най-хубавото месо от животните, които ловеше.
– Сурово ли го ядеше, – попита един от свитата на императорът.
– Понеже нямаше огън, го печах на слънце.
– Как те хванаха? – попита императорът.
– Минаха три години. Един ден ми дотегна този живот и си тръгнах . На втория ден ме хванаха войниците и ме заведоха при моя господар, а той ме прати на арената при лъвовете. Изглежда същия този лъв са го хванали и сега двамата се срещнахме тук.
Императорът възхитен от случилото се заповяда:
– Наказанието на този роб се отменя и той е свободен, а лъва му се подарява.
