Вечерта бавно пристъпяше. Последната светлина потъна в нея. В стаята бе тъмно. Яна седеше във фотьойла и размишляваше върху събитията, случили се през деня.
Изведнъж се разнесе силен звън. Неспокойно се тресеше телефона на поставката до вратата.
Яна бавно се надигна, стигна до него, вдигна слушалката и тихо каза:
– Да.
– Како, да не преча? Какво правиш?
– Нищо особено. Какво има?
– Днес разговарях с един колега в работата и му викам: „Нали си знаеш аз съм си малко глупавичка“. А той ми казва, че многото знание увеличавало печалта. Това го пишело и в Библията. Вярно ли е?
Сестрата на Яна не вярваше, че има Бог. За нея Библията не бе авторитет. А сега? Вярно ли е, че това го пише, не къде да е, а в Божието Слово?
– Да, – отговори Яна. – В Еклисиаст е написано: „…. в многото мъдрост има много досада. И който увеличава знание увеличава и печал“.
– Ха-ха-ха, – изкикоти се сестрата на Яна, – значи мога да си остана глупавичка, за да ми е по-добре в този живот. Не е нужно да си пълня главата със разни мъдрости.
– Но е казано още: „Мъдрият човек е силен. И човек със знание се укрепява в сила“, – добави Яна.
– Няма значение, – засмя се сестрата, – аз исках да проверя, дали това наистина го пише в Библията. Чао.
И затвори телефона.
Който няма мъдрост, няма знание и за Всевишния, а това води до погибел. Но кой ще го разбере?
