Виктория работеше в много скъп ресторант. Един ден тя отиде в луксозен салон, за да си направи прическа. Там тя видя Людмила, която често посещаваше ресторантът, в който тя работеше.

– Здравейте, радвам се да ви видя, – каза дружелюбно Виктория.

– Вие сте сервитьорката от ресторанта зад ъгъла? – изненадано попита Людмила.

– Да. Как вървят нещата при вас?

– Мисля, че хора с такава професия, не могат да си позволят такъв салон, – повиши леко тон Людмила.

– Моля?

Изведнъж Людмила започна да уговаря фризьорката:

– Вие знаете ли, че това момиче е сервитьорка? Сигурна ли сте, че тя има пари да си плати? Може би трябва да я проверите преди това?

– Госпожо, тази девойка идва тук вече втора година, тя е надежден клиент; – каза с укор фризьорката.

– Колко лекомислено от ваша страна! Такива бедни момичета не трябва  да дават парите си за такива неща. Нима няма къде другаде да ги дадат?!

– Извинете, госпожо, – каза Виктория. – Работя в този ресторант, защото искам да прекарам времето си продуктивно. Аз съм студентка в престижно учебно заведение и уча биомедицинско инженерство. И ако сте толкова много заинтересовани, имам достатъчно пари.

В салона всички се бяха умълчали и наблюдаваха двете жени.

– Дори и да съм бедна сервитьорка, – започна още по-настъпателно Виктория. – Нямам ли право да използвам парите си, както намеря за добре и да ги харча за каквото си искам?

Людмила бе зяпнала от изненада с уста.

– Между другото, – продължи атаката си Виктория, – Вашият мъж два пъти в седмицата идва в ресторанта ни. Поръчва си кафе и постоянно се оплаква от вас. Съжалявам, че трябва да ви го кажа, госпожо!

Офис. Криза. Намаляват заплатите….

Началникът извика един от работниците при себе си. Говори му около 20 минути, че сега е криза и т.н. Като накрая заключи:

– Като цяло намаляваме заплатата ти с 40 %.

Мъжът, без да му мигне окото, попита:

– Добре, а през кой три дена от седмицата трябва да работя.

За да получите от ангорски заек повече пух, един път в седмицата му давайте в храната по 0,7 мг кобалтов хлорид. На зайците ще израсте 32% пух повече отколкото  при обикновеното хранене.

Храненето на агнета с микроелементи може да подобри тяхното теглото с 56% и да увеличи вълната с 18%.

Веднъж седмично, разтворете 20 мг на кобалтов сулфат, 20 мг меден сулфат и 35 мг железен сулфат, тази смес прибавете към храната им.

Колкото са агнетата, толкова повече увеличете дозата на микроелементите.

Тя бе възрастна жена, над осемдесет години. Вечно нещо правеше, шеташе и не стоеше на едно място.

Веднъж баба Стамена вдигна тенджерата със сварено мляко, кракът и се изкриви и тя падна на земята. Лежа дълго така, защото не можеше да се изправи. Когато се опиташе да се надигне, нещо дърпаше пострадалия ѝ крак и тя умираше от болка.

Така я намери Радой, най-малкият син на брат ѝ.

– Лельо, нали ти казахме да не вдигаш тежко, – укори я той.

– Че колко е една тенджера, – възрази му Стамена.

– Тенджера, но лежиш на земята и не можеш да станеш, – ядоса се не на шега Радой.

Извикаха комшийката Запряна, тя работеше като медицинска сестра в болницата в града.

– Ще ти бия една инжекция, – каза Запряна, но иглите ми са малки.

– Давай,  – настоя Радой.

След една седмица, на Стамена целият ѝ крак бе обхванат от болка и тя не можеше да помръдне. Закараха я бързо в града.

– Добре са ти били тази инжекция, – каза лекарят, – но иглата не е стигнала мускула и за това няма никакъв ефект.

Дадоха и някакви лекарства и ѝ биха две инжекции. Баба Стамена се прибра у дома, но не можеше да помръдне по-далече от леглото.

Вечерта дойде да я види брат ѝ. Той я погледна и сърдито и каза:

– От главата си патиш. Децата ти са в чужбина, кой щете гледа? По-добре изпий довечера някаква отрова, та да не тежиш на никого.

Стамена се огорчи и засегна много от думите му. Вечерта взе две бръснарски ножчета и разряза вените си.

Сутринта я намериха припаднала. Малката  ѝ внучка кръстена на нея, държеше ръцете ѝ и плачеше:

– Бабо, какво си направила. Покай се. Самоубийството е грях. Ето виж, Бог те е запазил и кръвта ти  не е изтекла, а се е съсирила.

Старата жена дойде на себе си и разбра каква глупост бе направила. Вдигна ръце си и устата ѝ започнаха тихо едва едва да шепнат:

– Прости ми, Господи, ако не беше Ти, каква голяма глупост щях да направя…..

Баба и внучка се прегърнаха и от радост заплакаха ….

Мария беше в дома си с четиригодишния си син Давид. От няколко дена се чувстваше малко недобре, но не отдаваше на това особено значение.

– Навярно съм настинала, – казваше си тя. – Ще ми мине.

Когато термометърът показа 41 градуса, тя осъзна, че нещата са по-сериозни. Но вече бе късно, Мария изгуби съзнание.

Давид не изгуби самообладание, раздвижи се из стаята и започна да оглежда внимателно наоколо:
– Трябва да се обадя по телефона … Къде ли го е оставила?

Детето започна да търси телефона на майка си. То знаеше как да го пусне, защото често я молеше да поиграе на него.

Когато стигна до раздел „контакти“ Давид видя снимката на баща си и веднага натисна бутона.

– Да, – каза баща му, – случило ли се е нещо, Мария?

– Татко аз съм, – обади се Давид. – На мама и стана лошо. Тя легна, но не може да се събуди. Моля те, ела скоро, страх ме е …

– Идвам веднага, – каза баща му, – не се страхувай, мама ще се оправи.

След това мъжът набра „Бърза помощ“:

– Ало на жена ми ѝ е станало лошо, изглежда е изпаднала в безсъзнание, ……Васил Левски 14, 2-я етаж, ап. 8 ….

А след това извика на шефа си:

– Манолов, Мария е припаднала, отивам си в къщи….

И хукна като луд към дома си.

Мария бе откарана в болницата. Там прекара почти една седмица и вече се възстановя. Скоро ще я изпишат и тя ще се прибере у дома.

– Ето моя спасител, – казваше Мария като прегръщаше нежно Давид, – ако не беше той….., – очите ѝ искряха от благодарност.

А малкият „герой“ подскачаше наоколо и се радваше, че отново може да разговаря с майка си.