Светът сякаш се е побъркал. Предизвикателства, притеснения, страх и като последен стадий от всичко това нервен срив.
Тодор крачеше из стаята и разсъждаваше на глас:
– Можем ли да оправим Вселената? Ако приемем този товар дори само за положението на Земята, рискуваме да рухнем под тежестта на делата в този свят.
Този млад човек търсеше изход. Той нервно ръкомахаше с ръце и крачеше, когато внезапно спря, осенен от ясна и точна мисъл:
– Трябва да паднем на колене и да признаем пред Бога, че когато се опитваме да управляваме живота си, не успяваме. Да признаем, това не означава да се откажем от отговорностите си ….. Да направим това, което трябва, а останалото да оставим в Божите ръце.
Да, това е все едно да поемете дълбоко въздух.
Спрете и поемете няколко дълбоки вдишвания особено, когато усещате паника. Дълбокото дишане увеличава кислород към мозъка ви , а това допринася за вашето спокойствие.
Дихателните техники ви помагат да се чувствате свързани с тялото си. Това ви отвежда далече от тревогите в главата ви и притискането на ума ви.
Бог е този, който ни даде първия си дъх и Той е този, Който ни осигурява нормално дишане. Господ е Този, Който може да даде успокояващ дъх на онези, които се рушат под тежестта на тревогите.
Не казвайте, че не можете да дишате и издишате, чрез Исус можете.
Христос живее, за да бъде и да прави в и чрез нас това, което не можем да направим със собствените си сили.
