Учител позволявал на учениците да живеят до него за ограничен период от време. След това трябвало да се погрижат за себе си.
Нов ученик попитал:
– Защо учителят се придържа към това правило?
– Учителят е огледало, което отразява света около теб и себе си. Когато видиш реалността, огледалото трябва да бъде премахнато, да не би поради вашето поклонение да се превърне в екран.
Всеки от нас е сънувал фантастични сънища, които не могат да се опишат с думи или такива, които не са толкова впечатляващи като разкази.
Турският художник Хюсеин Шахин е успял да превърне всичките си мечти в реалност чрез зашеметяващи визуални илюстрации.
Той комбинирал различни снимки в отделни сцени, където хората, природата и технологиите се сблъскват. 
В приказен свят Шахин нищо не е невъзможно, например, един остров във формата на скорпион, дом на гигантски костенурки и известната кула Биг Бен, построен високо в планините.
Обдуля произхожда от древно индианско племе, което в продължение на много векове съхранява своята култура и традиции. Това племе е известно със своето благоговейно отношение към природата и животните.
От ранно детство бащата е учил момичето да се качва по върховете, да добива реколта в пустинна земя и да се грижи за дома си.
Но Обдуля мечтае да види света. И заради тази се мечта преодолява 49 км, за да иде на училище и да бъде на крачка по-близо до целта си.
За нея такива планински преходи са ежедневна рутина.
Тя не се страхува и не се уморява, а в очите ѝ гори ентусиазъм.
– На мен ми харесва да ходя на училище, – казва Обдуля. – Бих искала да отида в Ню Йорк, в Италия и да посетя Мексико Сити. Искам да стана учителка, за да се сбъднат мечтите ми.
Характерът на християнин се проявява не в добрите дела, а в уподобяването му на Бога.
Ако Божият Дух те преобразува отвътре, това ще се прояви в живота ти не с добри човешки качества, а с Божествени.
Божият живот в нас се появява като живот на Бога, а не чрез човешки старания да живеем праведно.
Тайната на християнина се заключава в това, че в него по благодат Божието естествено става свръхестествено. И това се проявява в ежедневните дела, в малките неща, а не само в моментите на общение с Бога.
Когато се сблъскваме със суетата на този свят, ние с удивление забелязваме, че у нас има сили съхраняващи поразително спокойствие, когато сме в центъра на тази суета.
В Япония се смята за много неприлично да се целуваш пред свидетели.
Поради тази причина почти никога няма да видите целувка в японски филм.
Това, което в света наричат „японска“ целувка се прави така:
Заставате на крачка един от друг, наклонявате се напред, протягайки устни да докоснете тези на партньора.
Устата не се отварят!
От радиото говорителката съобщаваше:
– От 4 септември на Слънцето е имало седем сериозни изригвания, съобщиха от НАСА. Всички те са от най-висока категория, най- мощното изригване достигна ниво X9.3, което е най-силното наблюдавано до днес, като се изключат оскъдните сведения през миналите векове.
Внук и дядо внимателно слушаха новините. Въпреки разликата в годините, те често беседваха върху злободневните теми. Това, което чуха, не можеше да не ги развълнува.
– Слънцето е полудяло, – каза Никола. – Какво ни очаква през близките години?
Младежа нервно закрачи из стаята, сякаш се мъчеше да разреши проблемите свързани със създалата се ситуация.
– Как какво, – обади се професор Дичев, – още по-силни изригвания.
– Но това ще бъде катастрофално за човечеството, – изохка безпомощно Никола.
– Да, – съгласи се професорът. – Възможно е да излязат от строя космическите спътници, електрическата мрежа, интернет и мобилните комуникации.
– Но това ще доведе до пълен крах.
Професорът повдигна рамене:
– Слънцето е полудяло и ни остава само да се надяваме на най-доброто.
– Този свят е затънал в жажда за пари, разврат и войни, хората са забравили за своето духовно начало, – каза Никола.
– Силните изригвания на Слънцето, странната метеоритна активност и накрая страшните урагани и всякакви природни катаклизми са знак, че човечеството си е загубило ума, – поклати глава професора.
– Това едва ли ще бъде най-тежката година за нас, – размаха ръце Никола. – тези неща ще се наслагват през следващите години.
– Хората трябва най-накрая да се осъзнаят и чрез страдания, да с променят към по-добро.
– Дай Боже, но дали наистина ще стане…
Ставри имаше откровение:
– Господ три пъти ще ти извести за предстоящата смърт.
Той се зарадва на това и започна да живее доставяйки си множество удоволствия, без да мисли за смъртта.
Минаха много години. Краката му отслабнаха. Гърбът му се приведе. И след всичко това той можеше да се придвижва само с патерици.
Малко след това загуби зрение, а после и слуха си.
Изгърбен, сляп и глух, той продължаваше да живее толкова безгрижно и безумно, както и от отнапред.
Един ден му се яви ангелът на смъртта, за да го отведе от този свят.
– О, Господи, ти обеща, че ще ме предупредиш за приближаващата смърт, а тя дойде внезапно, – извика недоволно Ставри.
– Как внезапно? – каза ангелът на смъртта. – Нима Господ не ти извести , че съм вече наблизо?
– Не, – възмутено реагира Ставри, – абсолютно нищо не ми е казал.
– Виж, – каза ангелът на смъртта, – Той те изгърби и лиши колените ти от стабилност, след което ти започна да ходиш с патерица. След това пак ти напомни за мен, като сложи пръста Си в очите ти и зрението ти се влоши. Накрая се докосна до ушите ти и ти загуби слуха си.
– Но аз мислех, …..
– Господ е изпълнил това, което е обещал, но ти не си обърнал внимание на Неговото откровение. Сега е време да дойдеш с мен.
Господ по един или друг начин предупреждава всички за наближаващата смърт, но много хора остават безразлични към тези предизвестия. Такива хора обикновено си казват:
– Има време, сега ще се забавлявам.
– Смъртта никого не подминава. Колкото повече живее човек, толкова тя е по-близо до него, – беше го предупредил приятелят му Пламен, когато Ставри се похвали с откровението, което имаше от Господа. – Смъртта взима млади и стари, готови и неподготвени, праведни и грешни.
– Това е страшно, – възкликна Ставри.
– От тук започва вечността, – продължи да разяснява на Пламен. – След смъртта се оттегляме към вечно блаженство, изпълнено с радост и веселие или непрестанно мъчение, където има само плач и „скърцане със зъби“.
– Това е страшно, – повтори Ставри, – но аз още не съм готов.
– Какво си правил до сега през целия си живот? – смъмри го Пламен. – Няма връщане назад. или ще царуваш с Христос и неговите светии, или ще страдаш вечно със сатана и падналите ангели.
„Ех да имах още малко време, – помисли си със съжаление Ставри“.
Но времето му бе изтекло между безотговорност, разхайтеност и незачитане на Бога.
Жалко, ….
Произведението За
всекиго по нещо
създадено от Янка Пендова
ползва Криейтив
Комънс
Признание-Некомерсиално-Без
производни
произведения 2.5
България договор.
За всекиго по нещо is proudly powered by
WordPress
Entries (RSS)
and Comments (RSS).