Наоколо гъмжеше от мъже, които пренасяха нещо в колички или на ръце. Приличаха на безброй мравки, които в неспирни колони се точеха към „съкровището“.

Един камион бе паркиран на тротоара. За него бе закачена верига. Другият ѝ край бе вързан за метална решетка преграждаща вратата на банката.

Моторът изръмжа и камионът потегли. Решетката подаде и се откърти. Мъже с брадви и лостове разбиха вратата. Тълпата като обезумяла се втурна в банката.

Някой се развика:

– Вътре е заредена бомба.

Хората се отдръпнаха назад, а тези, които бяха успели да влязат, тичешком напуснаха сградата.

– Сигурно някой е искал сам да обере парите, за това е дал фалшива тревога, – обади се женски глас от тълпата.

Изведнъж хората пак се юрнаха в банката, но скоро излязоха с празни ръце. Главите им бяха клюмнали, а в очите им се четеше отчаяние.

– Обрали са всичко, преди да избягат, – недоволно мърмореше някой.

– Негодници и крадци, това са те, – роптаеше белокос мъж.

Магазините, ресторантите, хотелите, обществените сгради, …., дори болниците не бяха подминати от мародерите.

Навсякъде се разнасяха компютри, телевизори, вентилатори, бюра, столове, огледала, скъпи сервизи, чинии, чаши, …

– Те ни откраднаха, свободата, парите и правото на избор, – ревеше едър мъж, като сочеше към една от правителствените сгради.

– Хората си мислят, че сега могат да вземат всичко, – махна с ръка един старец. – Сякаш това може да замени отнетото.

– Тези, които крадяха от народа, – извика младеж, целият зачервен и настървен, – се скриха и избягаха.

– Какво е един прашен компютър, срещу десет години отнет живот, – разсъждаваше мъж съсипан от мъченията и изтезанията в затвора.

– Накъде си помъкнал този телевизор, – скара се един едър мъж на слабичък младеж, който едва се движеше под товара си. – Нали гръмнаха електростанциите. Забрави ли, че и ток няма.

Някой се движеха като унесени, без нерви, без чувства, повлечени от общия поток на безумието. Други клатеха глава и премигваха само с очи.

Войната бе отровила хората и от тях изригваха тъмни желания и спотаени страсти. Бе се отворил адът на човешките емоции.

– Обещаваха ни да отворят вратите на свободата, но вместо тях открехнаха тези на хаоса, – каза с треперещ глас старец, целия в дрипи и рани по главата и ръцете……

В САЩ група атеисти от щата Охайо е подала във федералния окръжен съд в град Акрон исково заявление да се премахне от банкнотите фразата: „На Бога уповаваме“.

Свободата на вероизповеданията е залегнала в Конституцията на Съединените щати. Също така се подразбира правото да не се вярва в Бога и затова мотото „На Бога уповаваме“ не нарушава правата на невярващите граждани.

По-голямата част от населението в САЩ подкрепя използването на тази фраза върху банкнотите.

In God We Trust е официален девиз на САЩ, включително и на щата Флорида.

За първи път той е използван през 1864 г при сеченето на монети по нов образец, а през 1956 г. е станал национален.

Един от възможните източници на фразата  In God We Trust  е последната част от химна на САЩ текста, на който е написан през 1814 г. от Франсис Скот Кий.

Този необикновен проект е разработен от японската архитектурна фирма Mizuishi Architect Atelier. Малката къща е построена на един тесен триъгълен участък и заема само 29 квадратни метра.

Изненадващо е колко функционален и просторен е този дом.

Начинът, по който е разпределено пространството е впечатляващо.

Жилищната част е разположена на първия етаж. Прозорците от двете страни създава усещане за свобода.

Трапезарията и кухнята са разположени на втория етаж, който е  с висок таван, който като че ли се стреми към покрива.

Интериорът на къщата е направена с вкус в минималистичен стил.

Всички стени са боядисани в бяло, за да разширят визуално пространството.

Живял някога един мъдрец. Той много обичал да критикува царя.
В един прекрасен ден на владетелят му писнало и наредил да хванат нахалника.

Когато довели пленникът пред негово величество, царят обявил:

– Мъдрецът сам може да избере как да бъде убит: чрез обесване, гилотина, разчленяване на части и т.н. Достатъчно е да допише заповедта ми: „Заповядвам да умре от …“

Мъдрецът се подчинил на нареждането и дописал заповедта, след което го пуснали на свобода. Какво е написал?

Сега е ваш ред да помислите малко. Как мъдрецът е отървал кожата? Какво ли е написал, че са го оставили жив?

Ако бяхте на негово място какво бихте написали? Какво отчаяхте ли се? По-добре мислете и вземете пример от мъдреца. Той не се е примирил със мисълта, че ще загуби живота си и е успял да се спаси.

Ако не сте успели да стигнете до някакво разумно решение ви предлагам……

Отговор: тсоратс то ерму ад мавдявопаз.