Всеки от нас има съвест, която съди всяка наша мисъл, дума и действие. Тя може да бъде чувствителна, неразвита или изкривена в зависимост от това, как я използваме и колко я слушаме.
Човешката съвест може да бъде поразена от греха. За това тя не винаги може да служи за надежден наставник. Нашата съвест трябва да се очиства от Господа. Тя трябва да се възпитавя и осъвършенства спрямо Божието Слово. Ако ние изцяло не сме предани на Христос, сатана може значително да изкриви съвеста ни, така че да бъркаме доброто и злото.
Но въпреки че тя е слаба, съвестта е изключително важна за нас. С нейна помощ Бог ни предупреждава за опасностите. Всеки от нас изпитвайки се след извършване на грях, чувства вина.
Не отхвърляйте зова на съвестта. Замислете се над това, което тя ви изобличава. Признайте греха си и никога не го повтаряйте!

Когато често ни атакуват неприятности, болести, недоразумения, неразбирателства ….. ние не се държим като войни, а като военнопленници, дори още по-лошо, като дезертьори.
Ако сме християни, трябва ли да живеем на окупирна земя. Бог ни дава победата. Той иска да бъдем победители.
А да се справиш с най-важния си враг греха има само един начин. Трябва да бъдеш близко до Христос, така че грехът  да не царува в живота ти. Той трябва да бъде изключение, а не правило.
Ако сме близо до Христос, ще сме далече от сатана. Противникът на човешкия род далече ли е от вас? И ако не е, защо го допускате до себе си?

Някои източници твърдят, че испанският крал Филип II имал необикновен музикален инструмент. Той бил известен като „котешки клавесин“.
Този клавесин имал формата на продълговата кутия, разделена с преградки на четиринадесет секции. Във всяка секция поставяли предварително подбрана котка.
Тези котки били „прослушвани“. Претендентът настъпвали по опашката, а „настройващият“ инструмента според височината на котешкия глас разпределял „певците“ по секции. Главите на котките се виждали през отвор, а опашките били жестоко стегнати под клавиатурата.
Когато се натискал клавиш, остра игла попадала точно върху опашката на съответната котка и животното мяукало.
Свитата на краля редовно „свирела“ на този клавесин мелодии, като предварително се упражнявали на този инструмент за мъчения на животните.
Такава жестокост спрямо тези пухкави създания може да се обясни с това, че църквата по това време обявила котките за свързани със сатана, по-точно за негови помощници.
А черните котки били най-преследваните между останалите свои събратя.

Един собственик попитал свой работник:

– Защо толкова често въздишаш и със сълзи се молиш. Щом си спасен би трябвало да се радваш?!

– Да господине, – казал работникът, – но когато сме на лов, след коя птица бягаме, за живата, но ранена или за убитата?

– Разбра се, че за живата, – казал собственика.

– Така е и с мен, – продължил работника, – чрез благодатта на Бога, оживяха за Исус Христос, но сатана понякога може да ме нарани, а след това ме преследва, за да ме хване в мрежата си. Така че аз въздишам и се моля на Господ да ме избави от преследването. Който е мъртъв в греха, сатана не го преследва, защото той вече му принадлежи.

Изненадал се собственикът от такова заключение и се видял мъртъв за Бога и без Христос.

Вие живи ли сте за Бога? С Христос ли сте или без Него?

За света освобождаването на престъпника е винаги опасно, но такъв простен и освободен в Христос, за никого не е заплаха.

В Исус Христос християнина има любов, която никога не се изчерпва; живот, който никога не свършва; правда, която не се осквернява; мир, който надминава всеки разум; покой, който не се нарушава; радост, която не намалява; надежда, която, която не се смущава; слава, която никой не може да затъмни; светлина, която никога не угасва; щастие, което не спира; сила, която не отслабва; чистота, която с нищо не може да се замърси; красотата, която никога не избледнява; мъдростта, която никога не подвежда; извори, които не пресъхват.

Нека винаги да пребъдваме в Христа Исуса, нашия Господ!

Ной решил да засади лозе. При него се явил Сатана и запитал:
– Какво садиш?
– Лозе.
– Какво е то според естеството си?
– Плодовете му са сладки, независимо дали са свежи или сухи. От тях се прави вино, което радва сърцето.
– Хайде нека направим сдружение за това лозе.
– Добре, – съгласил се Ной.
Сатана довел една овца и я заклал под лозата. После довел лъв, свиня и маймуна. Заклал всяко от тези животни и оставил кръвта им да попие в пръстта на лозето.
И ето какво се получило.
Преди да пие вино, човек е смирен като овца и тих като агне, когато пие умерено, той е силен като лъв и доказва, че няма друг като него на света. Когато е пил повече, отколкото трябва се превръща в свиня, която се въргаля в мръсотията. А когато се опие става като маймуната, танцува наоколо, сквернослови пред всички и не съзнава какво върши.
Когато виното влезе, разумът излиза заедно със всички тайни.
Виното отива в кръвта. Който пие посред бял ден, той се отдалечава от света. Виното зле влияе и върху физическото състояние на организма.
На времето при погребване на мъртви им оглеждали костите. Така забелязали, че който постоянства в силните питиета, костите му изглеждат сякаш са обгорени. Ако е прекалявал в пиенето, костите му са без костен мозък. Но ако е пил колкото му се полага, не се наблюдавали нарушения в костите.