Макуахутъл е меч, който са използвали древните ацтеки.

Дължината му е 120 см, а по краищата му се намират специфични канали с остри ръбове.

Оръжието било направено от дърво , но било промислено, до най-малки подробности.

Заслужава да се отбележи, че в каналите е разположен обсидиан, който е почти невъзможно да се отстрани. Това показва, че качеството на оръжието е много добро.

Зъбите му били толкова остри, че мижели да отрежат глава на мъж.

Тази седмица бабата на наталия ѝ прочете приказката за Буратино. Момиченцето бе впечатлено от красотата на Малвина от илюстрациите в детската книжка и започна да разпитва баба си:

– Къде живее сега Малвина? Какво прави?

Възрастната жена уморена от настойчивите въпроси на детето обясни:

– Малвина е вече пораснала, а къде живее и какво работи не зная.

Случи се така, че лелята на Наталия трябваше да я заведе на някакъв празник. Двете се качиха в един автобус, за да отидат до там.

Лелята приготви парите и зачака кондукторката да дойде, за да купи билети. Изведнъж ги приближи изключителна на вид жена.

Тя бе на около 45-48 години с тюркоазена кожена жилетка, чийто ръбове бяха в малинов цвят. Жената имаше удължени мигли, но какви мигли само! Букет от четири сантиметрови косъмчета стърчаха извън долния и горния клепач. Те се повтаряха в интервал от пет милиметра. Жената имаше сини сенки и синя стрела до върха на главата си.

Лелята трепна, като я видя, а седящата до нея племенница радостно извика:

– Лельо, лельо, това е Малвина, това е тя! Леличко, вие сте Малвина нали? – Обърна се Наталия към непознатата жена. – Навярно в пенсия сте излезли вече, нали?

Дамата, която кой знае какви мъки бе претърпяла под ръката на майсторката, която ѝ бе нанесла грима, съвсем не очакваше, че заради козметичните манипулации върху себе си, едно малко момиченце ще я разпознае като Малвина излязла в пенсия.

Оказва се, че енотите са далечни роднини на мечките.

Задната лапа на това животно може да се огъне почти на 180 градуса.

Ако енотът не може да се скрие от опасен хищник, той се преструва на мъртъв. Често хищникът не яде „мърша“, затова оставя хитрото животно.

В Гваделупа енотът няма естествени врагове, но този вид е на ръба на изчезване. Главната причина за това е намаляване на ареала на обитаване е обезлесяване на влажните гори на Гваделупа.

В Прескадеро на Калифорнийското крайбрежие се намира известният „Силициев бряг“. Пенещият се прибой с неустоим рев безмилостно блъска камъните лежащи на брега. Те изчезват в обятията на безжалостностите вълни, които ги блъскат, чупят острите им ръбове и ги изглаждат. Това продължава непрекъснато, ден и нощ.

Туристи от цял свят се стремят към това място и събират тези прекрасно оформени камъни. С тях украсяват стаите си, приемните зали или камините си, с една дума високо ги ценят.

Ако обиколиш носа, където вълните не блъскат толкова силно, в този тих ъгъл, защитен от бурите, винаги озарен от слънце, също има камъни, които не могат да очароват никого.

Защо никой не им обръща внимание?

Защото те не са докосвани от вълните, живели са си спокойно и са останали груби, ъгловати и лишени от всякаква красота.

Шлифовката се получава чрез триене.

Тъй като Бог знае мястото, което трябва да заемем, предоставяйки Му се, Той ни подготвя за него. Господ знае, за каква работа сме предназначени, за това ни оформя и тренира, за да можем да я изпълняваме не добре, а много повече от това.

Почти всички Божиите скъпоценни камъни са кристализирали сълзи.

Когато си уплашен до смърт и уязвим, не знаеш къде отиваш, не знаеш колко време ще отнеме това, нямаш представа какво ще се случи, когато отидеш там, какво правиш?

Пътят към чудо често минава през несигурна територия.

Библията илюстрира подобен случай: „Тогава Господното слово дойде към него( Илия) и рече: Стани, иди в Сарепта Сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.  Така че Илия отиде в Сарепта“.

Бог каза на Илия, да измине повече от 100 мили по време на суша през опасна територия, където всеки знае кой е. Тогава цар Ахав даваше награда за главата му.

Когато Илия най-накрая отиде до Сарепта, той се запознава с една бедна вдовица, която щеше да го храни. Но как би могла тя да му помогне да го защитава или да го предпази в един езически град, пълен с хора, които не биха се поколебали да го убият?

Чудесата не се случват, когато нещата са ни удобни. Те стават, когато нещата са неблагоприятни.

Илия не изропта:

– Боже, има три неща, които не са наред в този план. Първо, изпращаш ме в грешната посока. Второ, на неправилно място. И трето, там няма кой да ме защитава.

Илия просто се подчини.

Божият път за чудо често ни отвежда през несигурна територия, защото това ни принуждава да зависи от Него.

Чудесата никога не се случват в зоната на комфорт, когато всичко е приятно и удобно. Ние не се нуждаем от чудо, когато всичко е уредено в живота ни. Искаме чудо, когато сме на ръба, когато сме уплашени до смърт, когато сме несигурни, когато можем да пострадаме.

Сега вие сте на такова място, когато нещата не се развиват по най-добрия начин – финансово, емоционално, човешките взаимоотношения? Малко сте нервни, чувствате се на ръба и сте малко несигурни.

Поздравления. Вие сте на пътя към чудото!