Ранна утрин. На открита за всички ветрове стартова площадка на космодрума „Байконур“ се издигаше обвита в облаци от пара ракета носител „Восток“. Този механизъм за първи път в историята на човечеството трябваше да изведе в космоса едноименен кораб с човек на борда.

Десетки специалисти притичваха около стоманените подпори, който държат ракетата във вертикално положение.

В малък дом на космодрума се приготвяха двама старши лейтенанти. Единият от тях бе Юри Гагарин, на който предстоеше  да заеме мястото в пилотската кабина на „Восток“. Другият бе дубльорът му Герман Титов. Той бе готов във всеки един момент да замени Гагарин, ако се случи с него нещо непредвидено.

След кратка утринна гимнастика следваше закуска, медицински преглед и обличане на скафандрите. Специалистите веднага провериха устройствата и оборудването, монтирани в скафандрите на космонавтите.

Гагарин и Титов сложиха и шлемовете си, на които в последния момент бе написано „СССР“.

Настъпи очаквания момент. От няколко минути Гагарин беше като зазидан в кабината, когато усети, че люка се отвори.

„Нима няма да летя днес? – мигновено си помисли Гагарин“.

– Не се притеснявай, – чу над главата си спокойни глас на Корольов, – един от контактите не включва. Всичко ще бъде наред.

Очаквайки старта, Юри изкара два часа на стола във „Восток“. Въпреки това настроението му бе весело. Той пееше и се шегуваше.

8 часа и 30 минути.

– Минутна готовност, – каза Корольов, – Чувате ли ме?

– Ясно. Минутна готовност. Заемам изходно положение, – докладва Гагарин.

– По време на пускането на ракетата, можете и да не ми отговаряте. Говорете, когато имате възможност. Ще ви предавам всички детайли на изстрелването, – каза Корольов. – Ключ за старт.

– Разбрах, – каза Гагарин.

За кратко време настъпи мълчание. Чуваше се само дишането на космонавта.

– Отдели се кабелът от мачтата. Всичко е наред.

– Усетих го, – засмя се Гагарин. – Чувам, клапаните заработиха.

– Подава се запалването….отделя се предварителната степен …..междината …. окончателно излитане, – гласът на Корольов звучеше развълнувано.

Изведнъж по микрофона се разнесе възторжен отклик:
– Тръгнахме ….

Броенето на гейма в тениса започва от нула. Английскоговорящите тенисисти не казват „zero“, а „love“.

В XVI век, почти всички френските крале са играели тенис.

Смята се, че тенисът се е появил във френските манастири през XI век.

Един от най-ярките споменавания за тениса в средновековна литература е един епизод в историческите хроники на Шекспир „Хенри V“, където френският дофин изпраща, като подигравка, на младия английски крал буре с тенисни топки.

Историците смятат, че най-ранният предшественик на тениса е играта жьо дьо пом, играна в Северна Франция през XII век. При нея топка се удря с дланта на ръката.

Крал Луи X е ентусиазиран играч на жьо дьо пом и става известен с построените от него първи закрити кортове в Париж в края на XIII век.

Друг ранен привърженик на играта е френският крал Шарл V, които създава корт в Лувъра.

През XVI век в играта започва да се използва ракета и тя започва да се нарича „тенис“ – от френското tenez – „дръжте“, предупреждение, което сервиращият извиква на своя противник.

Играта е популярна както във Франция, така и в Англия, но по това време се играе на закрито, където топката може да отскача от стените.

Това е отборна игра с ирокезки произход. Популярна е предимно в САЩ и Канада.

Отборите са по 10 души. Всеки играч се стреми да порази вратата на съперника с гумена топка, която може да се рита или да се удря с нещо средно между хокеен стик и ракета за тенис.

Лакросът е бил част от официалната програма на Олимпийските игри през 1904 и 1908 г. А на игрите през 1928, 1932 и 1948 г. е бил демонстративен спорт.

От 1974 г. се провежда световен шампионат по лакрос, в който вземат участие отбори на различни страни, включително и на племето ирокези.

България има един отбор по лакрос, който се казва “ Български Ханове „.

През 1985 г. с помощта на руската ракета „Циклон-3“ бил изведен в орбита „Космос 1666“, електронен спътник – „заглушител“ на радиотехническото разузнаване, сходни по дизайн с ракетата „Сатурн“, използвана от НАСА.

Изстрелването беше успешно и „Космос 1666“ бил изведен в орбита. Но последната степен на ракета „Циклон-3“ не изгоряла, а останала да лети около Земята.

След 28 години, облакът от отломки от частта от „Циклон-3“, станали още по-опасни, отколкото преди.

През 2013 г над Индийския океан малкият еквадорския спътник Pegaso се сблъскал с останките, обграждащи „Циклон-3“.

След сблъсъка поради несъгласуваност на антените, спътникът изменил орбитата си. Той започнал да се върти бясно и от него не можело да се получат съобщение или да се изпратят данни.

Три месеца след инцидента Еквадорската гражданска космическа  агенция EXA е заявила, че Pegaso е завършил своята мисия.

Компанията Northrop Grumman е разработила апарат VAMP, предназначен за изучаването на Венера. Той ще напомня на самолет. Апаратът ще има два винта,а корпусът му ще се надува.
Предполага се, че VAMP ще лети в гъстата атмосфера на Венера в продължение на много години.

Първоначално апаратът е разработен като разузнавателен дрон, който може да остане във въздуха дълго време. Предполагало се, че изстрелян с помощта на ракета, апаратът ще може да започне наблюдения на всяка точка от Земята един час след старта, но този проект бил отменен.

Размах на крилата на VAMP ще бъдат 55 метра. Той ще лети на височина от 50-70 км, където налягането е около една атмосфера, а температурата – 15 градуса по Целзий.

Условията на Венера много се различават от тези на Земята. Температурата на повърхността на „забулената“ планета е около 460 градуса по Целзий. Налягане на повърхността достига 90 атмосфери. Това съответства на налягането в океаните на Земята на дълбочина от 900 метра.