Рени бързаше. Режеше продуктите като луда. Дори не вдигна поглед, когато Тони влезе в кухнята.

Тя бе обезумяла и стресирана.

Всички са много гладни, а тя закъсняваше с приготвянето на вечерята.

И всичко стана заради едно счупено стъкло, кавга между двете ѝ деца и като капак спешно телефонно обаждане.

Тони се приближи. Плъзна ръце около кръста ѝ и се наведе над нея.

Това само раздразни Рени.

„Как не разбира, че това ме забавя“ – помисли си тя.

Веднага усети разочарованието му.

Ръцете му се отпуснаха.

Без да престава да режи, тя се опита да му обясни:

– Извинявай, но закъснявам. Вечерята още не е готова, а вие сте гладни. Днес бе кошмарен ден за мен. Счупи се стъклото …трябваше някой да го смени. Децата се скараха, ако не бях ги разделила, щяха да стигнат до бой и накрая Марта се обади с безкрайните нейни проблеми …

– Да, разбирам, – Тони поклати глава.

Той разбра:

„Сега морковите имаха предимство пред мен. Толкова е заета и задачите ѝ са толкова важни, че не може да ми обърне внимание. Дори не се обърна да ме погледне“.

Рени внезапно изтърси:

– Просто не съм готова за любов в този момент.

Нещо трепна в нея и мислите ѝ запрепускаха като необяздени коне:

„Това ли трябваше да кажа? Тони и децата се нуждаят от вечеря, но от какво се нуждае повече мъжът ми? От топла, приветлива съпруга. Бях толкова притеснена да напълня стомаха му, че забравих да се погрижа за сърцето му“.

Ами ако бе направила нещо по-различно?

Да избута морковите и целината настрани. Да се обърне и обвие ръце около врата му……

Тогава двамата можеха да запалят малък огън в кухнята.

И така от какво се нуждае един съпруг?

Той има нужда очите на жена му да светят, когато влезе в стаята. Нека усети колко тя е радостна, че се е прибрал у дома и отново са заедно.

Днес Гено реши да направи пуканки. Той постави купеният пакет от магазина в микровълновата печка и я включи.

За съжаление пуканките не се получиха. Налице бе само изгоряла каша.

Не само, че пуканките бяха съсипани, но и цялата къща миришеше ужасно.

Гено реши да се справи със смрадта, като напръска с освежител за въздуха.

Двете миризми на изгоряло и цветя се смесиха и стана още по-зле. Освежителят за въздух се опита да прикрие лошата миризма, но вместо това я усили.

– Трябваше да използваш Елиминатор на миризми, – каза баща му. – Той напълно абсорбира миризмата и я премахва.

Гено само безпомощно повдигна рамене.

Много пъти се опитваме да използваме „освежител за въздух“ в живота си, за да прикрием миризмата на разочарование, болка, страх и гняв, вместо да ги елиминираме.

Преструваме се на щастливи. Отвън изглеждаме добре, но в нас цари хаос.

Не можем да продължаваме така дълго.

Ако не стигнем до корена на проблема, неприятните емоции ще ни обземат и погълнат.

За това трябва да позволим на Бог да поеме онези неща, за които се тревожим или безпокоим и онези чувства, които ни държат наранени или ядосани.

Божият мир елиминира негативните емоции в живота ни, дори и най-упоритите.

Тони и синът му Васко обичаха заедно да гледат баскетбол. Любимият им отбор имаше турнирен мач и двамата бяха много развълнувани.

Поради заетост, Васко не можа на живо да гледа двубоя с баща си.

Тони проследи целият мач. Той видя как отборът бе на крачка от победата. Имаше четиринадесет точки преднина към края на мача, когато другият отбор стопи разликата чрез няколко три точкови удара.

В крайна сметка любимият им отбор загуби с две точки.

Вечерта Васко реши да изгледа записът на мача.

Тони бе готов да изкрещи на сина си:

„Спри го! Дори не трябваше да го включваш“.

Бащата искаше да предпази сина си от разочарованието, но въпреки всичко му позволи да премине през болката, като реши в себе си:

– Когато нашит любим отбор извоюва титлата, ще бъдем още по щастливи, защото сме преминали през този момент на страдание.

Загубите не трябва да влияят по никакъв начин на живота ни.

Всеки би искал да избегне страданието и болката, но чрез тях се променяме.

Все пак надеждата е точно затова, да се взрем в бездната и да не се отчайваме.

Сякаш изпадаме в дълбините на ада, но осъзнаваме, че дори там Божията ръка ще ни води.

Виктор бе писател. Той бе прекарал безброй часове над последната си творба. Скоро може би щеше да я предаде на издателя си.

Зимата бе много студена. Лед сковаваше земята. Студен вятър проникваше навсякъде и вледеняваше.

Стаята на Виктор нямаше отопление. Толкова му бе студено, че той не можеше да се фокусира върху писането.

Нямаше пари за дърва и въглища. Отчая се. Тогава хвърли ръкописа си в огъня.

За секунди цялата хартия изгоря.

За един момент на удобство Виктор бе жертвал всичко, върху което бе работил в последно време.

Той се бе предал.

Временния комфорт не си струва, за да се откажем от целта, към която Бог ни е призовал.

Бог се интересува повече от нашия характер, отколкото от това да ни е удобно.

Не се отказвай от мечтата си заради нещо временно.

Не позволявай на болката от разочарованието да те накара да подмениш мечтите си за бързи решения и моментни удоволствия.

Не се предавай. Твърде много е заложено.

Илия се разхождаше по плажа. Духаше слаб вятър и гонеше вълните.

Изведнъж той забеляза гърло на бутилка стърчаща от пясъка.

Той бързо изтича и започна да рови мълниеносно.

Когато я извади му се стори позната. Дори започна да си мечтае:

– Дали ако я потъркам, ще изскочи джин от нея и ще ми изпълни някое желание?

Илия я потърка, но джинът не се появи.

Последва разочарование.

И Илия захвърли бутилката обрано в пясъка.

По такъв начин някои гледат на молитвата.

Когато Бог не им отговори, те Му се обиждат. Възмущават се, че не на тяхно разположение.

Но те грешат в едно, нашите молби трябва да отговарят на Божията воля.

Вместо да основаваме молитвите си на „Надявам се“, нека се основават на „Бог казва така“.

Ако ние се насищаме с Неговото Слово, тогава Неговите желания ще станат наши.