Малка група събрана на центъра пред магазина разгорещено дискутираше.

– В днешната ни култура има редица погрешни обяснения на това какво означава да имаш успеха, – размахваше неспокойно ръце Боньо.

– Някой хора приемат, че успехът се състои в това, колко пари имаш, – отбеляза Станьо.

– Други го отдават на позицията, която заемаш по стълбата на кариерата, – заяви Петьо.

– Или кой стои зад гърба ти, – ухили се Стамен.

Най-младият от събраните отбеляза и своята гледна точка:

– Успехът може да се определи и от броя последователи, които имаш в социалните медии.

Нако, който мълчеше през цялото време и само слушаше се намеси:

– Проблемът на всички тези предположения е, че те не се основават на Божия стандарт за успех.

– Дядо Нако, ти все за Бога говориш, – усмихна се Петко, – не можеш ли да кажеш нещо по-различно?

Нако невъзмутимо отговори:

– Исус ни даде определение за успех, като каза: „Аз Те прославих на земята: извърших делото, което Ти Ми даде да върша”.

Без да дочака възраженията старецът продължи:

– Бог казва на Исус Навин, че неговият успех изцяло зависи от внимателното размишление върху Божието Слово, съчетано с решения и действия съобразни с него. Следователно успехът включва изпълнение на Божието призвание към теб.

Повечето махнаха с ръка, но никой повече не се обади по-темата.

Нако и Мишо бяха съседи. Можеше да се каже, че донякъде се разбираха.

Защо донякъде?

Веднъж Нако реши да отиде да пазарува и си рече:

– Нещо ме подбужда да пазарувам и за съседа си. Какво да му купя?

Замисли се, а след това продължи със размишленията си на глас:

– „Каквото вземете за себе си, вземете го и за ближния си“. Много обичам сладоледа с шоколад. Такъв ще купя и на съседа си.

Когато излезе навън Нако забеляза, че боклука на Мишо е „прескочил“ в неговия двор.

Въздъхна тежко и каза:

– Е, случва се. Ще почакам да го почисти, не бързам за никъде.

Само напомни внимателно на Мишо:

– Виж, моля те …. нека това да изчезне от двора ми.

– Сега съм зает, но следващата седмица, непременно ще се заема с него, – обеща Мишо.

Минаха две седмици, а боклука си стоеше в двора на Нако.

Днес той трябваше да отиде отново да пазарува.

Мина покрай мястото, където се продаваха сладоледи с шоколад, но не спря.

Насочи се по-нататък към бамята.

Когато се върна с колата си, Нако тръсна чувал в скута на мързеливия си съсед и му пожела:

– Приятна вечер.

На следващата ден, когато Нако погледна в кухнята, познайте какво намери там сладолед с шоколад или бамя?!

Мартин крачеше из стаята и разсъждаваше на глас:

– Това беше само шега, но колко бързо отиде далеч . …..Дори невинното докосване нямаше място там.

Той разроши косите си и попита:

– Какво да правя, за да не падам отново в този капан?

И след дълго размишление достигна до следния извод:

– Може би трябва да задам друг въпрос, много по-правилен за случая. Бих ли направил това, ако съпругата ми стоеше до мен. Ако не я уважавам, не трябва да се двоумя поради факта, че тя не ме вижда.

Марин седна и продължи нервно:

– Ако не флиртувам с колежка, защото жена ми не присъства, защо изобщо го правя? Да започна разговор с непозната … ами ако тя реши да постъпва спрямо мен так особено, когато не съм с нея.

Болка от ревност прободе сърцето му.

– А тя как би се чувствала? Навярно няма да ѝ е леко.

Какво му оставаше, освен да падне на колене и да се помоли?!

И Мартин го направи.

– Господи, помогни ми да уважавам съпругата си, – мълвеше той в отчаянието и безизходицата си, – да избягвам взаимоотношения с други жени, които биха ме отдалечели от нея и разрушили нашия брак. …. Научи ме да се отнасям към жена си така, както бих искал тя да се отнася с мен.

В Мартин настана мир. Лицето му засия от радост, а сърцето му се изпълни с любов.

За да постигнем мъдрост ни е необходимо:

Трябва да имаме готовност да приемаме Божиите заповеди и мъдрите наставления на по-възрастните.

Необходимо е, да предразположим сърцето и ума си към размишления.

Нужно е горещо желание да се придобие мъдрост като истинско съкровище.

Златотърсачите прилагат огромни усилия, за да получат злато и сребро, които толкова много се ценят в света.

Никой в света не може да придобие мъдрост с човешки усилия.

Когато угаждаме на Бога, Той ни дава мъдрост. С нея идват знанието и умението. Тогава нашият път става път на правдата, където Бог ни защитава.
Струва си, със всички сили да искаме такава мъдрост.

Ние живеем в един безбожен свят, където Божията мъдрост не се цени. Но нека помолим Бог да ни даде Неговата мъдрост като най-голямото съкровище, което можем да имаме.

Денят бе хубав. Слънцето грееше приятно. Полъхваше лек ветрец. Сранимира бе свършила часовете си в училище и весела се прибра в къщи.

Когато влезе в хола, усети, че нещо не е наред. Майка ѝ бе пребледняла, а братчето ѝ не можеше да диша.

Те бяха в чужда страна, баща ѝ беше на работа, а майка ѝ още не бе усвоила езика.

Нямаше много време за размишления и Станимира взе инициативата в свои ръце. Тя бързо позвъни в службата за спешна помощ:

– Моя брат се задушава.Той умира, – каза тя малко припряно по телефона, но отсреща я разбраха.

Веднага за броени минути пристигна един от дежурните екипи, Вратите в къщата бяха широко отворени.
Майката стоеше все още объркана и уплашена.

– На брат ти му оставаха броени минути, – каза един от групата. – Ако не беше се обадила, той щеше да умре.

– Погледнете я , колко е малка, а бързо е реагирала, – каза една от жените пристигнала с другите на помощ. – На колко си година момиченце?

– На осем, – наведе срамежливо глава Станимира.

Един от мъжете бе направил изкуствено дишане на бебето, но малкото момченце още не даваше признаци на живот. То лежеше неподвижно.

Една от жените го обърна и тогава ……. чуха най-хувавия звук в този свят – бебешки плач.

Момченцето започна да диша и всички въздъхнаха облекчено. Майка му го прегърна и лицето ѝ засия.

– Браво, – поздравиха малката героиня, малко преди да си тръгнат хората от екипа дошъл в дома им. – Цял юнак, не се уплаши. Всяка минута бе ценна. Трябваше да се реагира точно така.

Станимира не осъзна колко много бе направила, за нея бе важно, че братчето ѝ е живо и здраво, а майка ѝ е спокойна и усмихната.