Рано сутринта директорът на една компания открил, че са го ограбили и извикал полиция.

–  Изглежда някой е извадил ключа за моя малък сейф в стената, – директора се оплака на детектив. – Но аз не мога да разбера как може да вземе ключа, когато той винаги стои на връзка у мен.

– А вие давали ли сте на някого тези ключове? – попитал детектива.

– Да. На двамата от работниците ми Джон и Тед, които докараха на моя камион товар, но после ми ги върнаха. Освен това, аз винаги затварям кабинета си и те никога не са били тук.

Когато Джин и Тед се появили на работа, детективът говорел със всеки от тях поотделно, като им казал едно и също нещо:

– Вчера сейфа на шефа ви е бил разбит. Вие знаете ли нещо за това?

Тед казал:

– Той заключва кабинета си. Понякога той ми дава връзката с ключове, но аз не съм разбил сейфа му.

А Джон казал:

– Какво говорите?!Смятате, че съм направил копие на ключа и съм влязъл в кабинета, снощи късно през нощта? Погледнете тази връзка. Аз дори не знам от кой ключ трябва да направя копие, за да отворя сейфа.

Детектива бил доволен, защото престъпника сам се е издал.

Сега е ваш ред. Как детективът е открил, кой е престъпника?

Отговор: Сейфът е отворен с ключ от връзката, но детективът  специално е казал на обвиняемите, че сейфът е бил разбит. Първият казал: „аз не съм разбил сейфа“, а вторият казал: „Аз дори не зная кой ключ да взема от връзката, за да отворя сейфа“.

На ряпата семената са много малки. В един килограм има повече от един милион семена.

Ето защо в древността, когато се сеели семена на ряпа не се разпръсвали с ръка, това не било ефективно.

В тази работа много се ценял човек, който плюел добре, защото такава работа съвсем не била проста.

Трябвало при всяко плюене да се изкарва само по едно семенце.

Тридесетте години на миналия век. Васил Петров бе от репресираните и го изпратиха далеч от дома. В едно отдалечено селище, го караха да работи в гората.

Там ги хранеха с некачествени продукти. Много от интернираните умираха. Едни от хронично недохранване, а други от болести.

Заболя и Васил. Дизентерията го измъчваше жестоко. Лекарства за тази болест там не се доставяха.

Васил отпадна на цяло, не можеше да ходи на работа. А тези, които не ходеха на работа ги хранеха още по-лошо.

Болестта прогресираше и се стигна до там, че Васил не можеше да става вече.

Чувствайки, че земния му път отива към края си, той мислено се прощаваше със жена си , децата си и членовете на църквата.

А след това помоли Господа:

– Боже, приеми ме в Своята небесна обител.

Изведнъж вратата на стаята се отвори. Влезе човек в цивилни дрехи. Той мина край охраната и тръгна между леглата на интернираните.

Тръгна към болния, постоя малко и му каза:

– Василе, болен ли си?

– Да, гражданино началник, толкова съм болен, че едва ли ще доживея до сутринта.

Мъжът поседя още малко край болния, а после каза:

– Василе, ти няма да умреш. Аз ще те изцеря. Утре ще отидеш на работа в гората и скоро ще видиш децата си.

Болният с недоверие прие тези думи и поклати глава.

Мъжът го погледна и кротко му каза:

– Василе, повярвай ми и на мен в Гетсиманската градина и на Голготския кръст не ми беше лесно.

И изведнъж мъжът се разтопи във въздуха и изчезна.

След това видение, Васил заспа, а на сутринта стана и отиде на работа, заедно с другите.

Сърцето му бе изпълнено с радост и благодарност към Господа за изцелението, което получи.

Нали сам Исус Христос дойде при него не само да го изцели, но и да го утеши.

Родни Смит през свободното си време помага на възрастните си съседи, по-специално, той се грижи за техните зелени площи.

Сега Родни е станал знаменитост, защото само за 39 дни е обиколил целите САЩ и е подстригал навсякъде, където било нужно тревата.

Необикновеното пътешествие е започнало на 10 май в Мисисипи и е завършило на 18 юни на Хаваите.

Родни казал, че е направил това не, за да се прослави, а да привлече вниманието на благотворителната организация,  която той ръководи.

Смит и неговите съмишленици оказват помощ на възрастни хора и непрекъснато привличат все повече неравнодушни доброволци, които искат да облекчат работата по двора и стопанството на стари хора.

Посетители на барове понякога са недоволни от неопитния барман наливащ бира. Освен това персоналът често е твърде зает и клиентите трябва да чакат реда си.

Студенти от университета Лийдс, Англия, изучаващи роботика, като част от проекта „The Perfect Pint Project“ създали интересна новост – робот умеещ да налива бира.

Всичко, което е нужно да се направи, е да се натисне едно копче и скоро клиентът може да се наслади на идеално налятата халба с любимата напитка.

От робота много се заинтересувала пивоварната фирма „Saltaire“, която взела активно участие по работата на проекта и тестването на апарата.

След няколко месеца упорит труд и решаване на възникналите проблеми, изобретателите с гордост са констатирали, че резултатите от тестовете са надминали всички очаквания.