Предстоеше ново пътешествие. Затова семейство Григорови старателно се подготвяха за него.

– Нека да си вземем екипировката за къмпинг, – предложи Димитър, главата на семейството.

– Това е хубава идея – подкрепи баща си Иглика, – ще си намираме хубави места сред природата, преди да настъпи нощта.

– А ще има ли хубава храна? – попита малкия Сашо, като премлясна с уста, предвкусвайки нещо много вкусно.

– Ти все за храна си мислиш, – присмя му се Иглика.

– Не се карайте, – скастри ги Милена, тяхната майка, която още в зародиша успяваше да потуши всяка кавга, стига да бе наблизо. –  Ще има храна и палатка, всичко необходимо за приятното ни прекарване сред природата.

Пътешествието започна доста възторжено. Децата не знаеха накъде вече да гледат. Всичко наоколо ги очароваше. Възторга им не стихваше, докато коментираха видяното.

Увлякоха се повече от необходимото и скоро се стъмни. Намирането на подходящо място за къмпинг сега бе по-трудно, поради липса на слънчева светлина.

Накрая решиха:

– Ще се настаним тук, – каза Димитър, – а сутринта ще си изберем по-хубаво място.

– Тъмнината не ни предлага по-добър избор, – съгласи се Милена и се зае с подготовката на храната.

Останалите се заеха да подготвят местата за нощувка. Легнаха малко след това и понеже бяха много изморени, бързо заспаха.

На сутринта Сашо още сънен се развика:

– Погледнете, тук има следи на някакво животно.

Димитър приближи и внимателно разгледа отпечатъците върху мократа пръст.

– Това са вълчи следи, – констатира той.

– Ако знаехме, че има такива, – каза намръщено Иглика, – изобщо нямаше да се съглася да останем тук.

– Понякога и в живота е трудно да намерим място, на което да се установим, – обади се Милена, – особено когато около нас е мрачно.

– В някои моменти съм се усещала, – каза Иглика, – че се опитвам да живея в свое собствено, доста ограничено светло пространство.

– Не, че това е невъзможно, – усмихна се Милена, – но е доста трудно и води до безизходица.

– В такива моменти, – подчерта Димитър, – трябва да спрем да игнорираме Исус, Неговото присъствие, любов и сила и да изберем да живеем в неговата светлина.

– Животът е толкова лесен, – подскочи Иглика, – ако живеем в светлината на Христос.

Сашо важно добави:

– Виждаме къде отиваме и знаем, че до нас има Някой, Който ни води и ни помага.

Родни Смит през свободното си време помага на възрастните си съседи, по-специално, той се грижи за техните зелени площи.

Сега Родни е станал знаменитост, защото само за 39 дни е обиколил целите САЩ и е подстригал навсякъде, където било нужно тревата.

Необикновеното пътешествие е започнало на 10 май в Мисисипи и е завършило на 18 юни на Хаваите.

Родни казал, че е направил това не, за да се прослави, а да привлече вниманието на благотворителната организация,  която той ръководи.

Смит и неговите съмишленици оказват помощ на възрастни хора и непрекъснато привличат все повече неравнодушни доброволци, които искат да облекчат работата по двора и стопанството на стари хора.

Дамян мечтаеше да пътешества. Тази негова мечта се бе зародила след като гледа един филм за чудесата на света. Сърцето му копнееше да посети тези и други по малко известни забележителности, но трябваше да мине доста време, докато се осъществи мечтата му.

Отдаде му се възможност да направи двегодишно околосветско пътешествие с каравана. По пътя му се наложи да остане няколко дена в пустинята Сахара.

Пътят през платото Ахагар беше много неравен, все едно караше по железопътна линия.

Два от амортисьорите му отказаха едновременно, а това нанесе поражения на шасито.

И Дамян зачака, нямаше какво друго да прави. Едва след три ден той видя да се задава микробус.

Когато видя Дамян, шофьорът спря и попита:

– Мога ли с нещо да ви помогна.

– Повредиха се два от амортисьорите ми, а това засегна сериозно шасито.

– Аз има в микробуса електрожен, но не мога да заварявам.

– И аз не умея, – каза обезсърчен Дамян.

– Лошото е, че и електроди нямам, – допълни шофьорът на микробуса.

Дамян бе отчаян, но в съзнанието си извика: „Господи, помогни ми“.

Изведнъж той си спомни за стоманената закачалка в багажника си. С това приспособление Дамян успя някак да завари шасито.

Благодари на шофьора на микробуса и потегли отново.

Настанил се отново зад кормилото, Дамян уверено подкара караваната си. Картини от случилото се произшествие се завъртяха в главата му и той започна да разсъждава на глас:

– Как друг шофьор бе навлязъл в пустинята  доста по-късно от мен, но се озова на мястото, където бях закъсал и то точно на време? Няма случайни неща.

Дамян не знаеше какво крие бъдещето му, нито какви кризи и трудности ще се изправят пред него, но  бе сигурен, че Бог винаги ще е с него.

При избиране на място за пътешествие, много туристи се тълпят на най-известните точки на планетата. Наситили се на тези утъпкани места, взискателните личности търсят места, които рядко ще срещнеш на туристическите карти.

Такъв е малко известният град, съхранил паметта за своята дълга история Лептис Магна.

Преди близо две хиляди години този град е бил търговски център на богат район, основан от римляните. Той се е намирал в Северна Африка, Либия.

Мощно цунами през 365 г. нанесло удар по неговите жители и архитектурата му. След катастрофата изоставените постройки постепенно опустели и били засипани от пясък.

Останките били открити едва в 1930 г. Археолозите изчистили добре запазения калдъръмен площад и оцелелите части на архитектурния ансамбъл.

Сега Лептис Магна се отнася към древните, но малко изучени паметници на античността.

Първият европеец, който е видял източната част на Тихия океан е испанският изследовател Васко Нунес де Балбоа, след като прекоси Панамския провлак.

Той не подозирал, че пред него е цял океан и го нарекъл Южно море.

Познатото ни име му е дал Магелан, който плувал по него по време на замисленото околосветско пътешествие, през което не срещнал нито една буря.

В действителност, Тихият океан често е източник на тропически бури и цунами, които унищожават градове и донасят смърт на хората.