Само ако можех да го направя отново.

Ако само бях слушал по-рано.

Само ако можех да изтрия миналото.

Само ако можех да си простя.

Това, което трябва да запомните е, че никой не е съвършен. Ние всички имаме за какво да съжаляваме. Всички сме правили лош избор и сме казвали глупави неща. Губили сме време, което е коствало нещо на нас и другите.

Как да се освободим от собствените си съжаления?

Вие се опитвате да погребе миналото си. Но това никога няма да ви помогне да се отървете от съжаленията си. Можете да опитате да се сведе до минимум нещата: „Това не е голяма работа“, да ги рационализирате: „Всички го правят“ или да направите компромис, понижавайки вашите стандарти, но съжаленията все още са там, и ако не бъдат решени, те ще продължат да идват обратно към вас, ще ви преследва отново и отново, сякаш създадени във филм на ужасите.

Ние обвиняваме другите. Тази тактика е толкова стара, колкото Адам и Ева. Когато Адам съгреши, той постъпи като човек. Обвини жена си! Ние използваме вината, за да балансираме нашата вина.

Бием се. Ние се опитваме да плащаме за нашата вина несъзнателно поради болест, депресия, получаване на неуспех, чрез други форми на самостоятелно наказание. Някои хора прекарват целия си живот в самоосъждане.

Какво иска Бог да направим със нашето самосъжаление?

Човек да признае вината си. Да изповяда греха си и получава още един шанс.

Трябва да приемем прошката на Христос. Сега няма никакво осъждане за онези, които са в Христа Исуса.

Простете на себе си и се съсредоточете върху бъдещето. Забравете за това, което се е случило, спрете да мислите по старата история. Бог идва да направи нещо ново във вас. Той е път в пустинята и река в пустотата.

Инспектори от Управлението на израелски древности са конфискували фрагмент от папирус, който специалистите нарекли най-древното споменаване на Йерусалим на иврит сред небиблейските източници.

Специалистите датират документа от периода  на Първия храм – VII век пр.н.е. Тези резултати са получени от радиовъглероден анализ.

Папирусът е бил намерен от група ловци на древни ценности в една от пещерите в Юдейската пустиня.

Във фрагмента са се запазили две фрази на иврит. Повечето букви се виждат ясно. Текстът на документа гласи: „От царските слуги на Наарат, кани вино в Йерусалим“.

Според специалистите Наарат е място споменато в Библията. В Книгата на Исус Навин в 16:7 се споменава името Наарат.

Израелските изследователи смятат, че фрагментът доказва, че през втората половина на VII век пр.н.е Йерусалим е икономическа столица на Юдейското царство.

Според Библията през този период царе са били Манасия, Амон и Йосия. Въпреки това не може да се установим, за кого е предназначено виното.

Според изследователите, документа свидетелствува за необичайния статус на жените в системата на управление в Юдейското царство през VII век пр.н.е.

Социалистическият революционер Юмжагийн Цедембал поискал да спаси Монголия от сифилиса през 1929 – 1930 г и отишъл при Сталин.

– Медицината не помага, не знам какво да правя.

Сталин го попитал:

– В основата на всяко зло стои човекът, нима не си го разбрал до сега?

– Да, ламите, те първи опитват всяка жена, така е в нашата религия. Един заразява всички.

– Измисли някакъв повод и ги събери, а след това ги разстреляй. Има човек има проблем.

– Правилно! Ако си в пустинята и те ухапе отровен паяк, когато вземеш да режещ, изрязваш и живо месо.

Жестокият принцип на Сталин „Няма човек, няма проблем“ май в този случай щеше да свърши работа.

Веднъж  Амон по време на пътуването си спрял в един манастир, за да пренощува. В пустинята, той бил известен като човек със свят живот, така че монасите много му се зарадвали.

Точно по това време в манастира имало скандал. Станало известно, че един от монасите води в килията си тайно блудница. Възмутени монасите искали сами да накажат безобразника, но след това решили, че е по-добре да се обърнат към Амон и да му оставят той да съди. Светецът се съгласил.

Изплашеният монах скрил жената под една празна бъчва. Когато  Амон влязъл в килията, той веднага разбрал, къде е скрита блудницата. Но вместо да изобличи блудника, седнал на бъчвата и накарал монасите да претърсят килията.

Разбира се, обискът не дал никакъв резултат. Тогава Амон попитал монасите:

– За какво ме доведохте тука?

Обезкуражени монасите поискали прошка от монаха, чиято килия претърсвали и се оттеглили.

А Амон го хванал за ръката, посочил бъчвата и казал:

– Помисли за душата си, братко.

После си излязъл, като затворил вратата на килията.