Горанов бе професор в Университета. Лекциите му бяха интересни и бъдещите специалисти с охота ги посещаваха. Професорът си имаше свой подход, с който искаше студентите му да се изградят като творчески личности. Той често чуваше от учащите се в университета да се оплакват от въпросите на изпита:

– Това го няма в записките ми!

– Този въпрос го няма в учебника!

– Може и така де е, – казваше Горанов на студентите, – но аз искам да размишлявате върху въпроси, които не са изяснени дума по дума в учебника. Целта ми е да усвоите материала толкова добре, че сами да можете да го прилагате на практика.

Но студентите не бяха съгласни с него и роптаеха:

– Нали на изпита идваме, за да покажем как сме усвоили знанията от учебника? За каква практика става дума тук?

– Всъщност, – продължи да ги убеждава Горанов в правотата си, – ако прочетете материала, потърсите помощта ми и участвате в обсъжданията по време на лекциите, със сигурност бихте се справили със всяка задача, която ви поставят.

Един ден, когато пак имаше мърморене след изпита, Димитър взе страната на професора:

– Когато се сблъскаме с трудни житейски въпроси, като объркан социален проблем или някоя морална дилема, какво ще правим? Знаем само да се оплакваме. Трябва да се научим да мислим и разсъждаваме, а не като папагали, да заучаваме точните отговори на определени въпроси.

– Прав е, – съгласи се с него Дамян. – Ако утре се сблъскаме със ситуация, която не е описана в учебника и изисква от нас размисъл, какво ще правим тогава?

– Вярно казвате, – присъедини се към тях и Христо. – Не е достатъчно само да наизустяваме нещата, трябва да се научим и да мислим.

Все още се намираха недоволни и мрънкащи, но болшинството осъзна метода на работа на преподавателя си и се съгласиха с неговия начин на действие.

Страната има нужда от мислещи хора, а не от роботи отговарящи на въпросите: „Ако….. то….“

Човек е същество надарено с разум и той не трябва да забравя, че той му е даден, за да го използва.

Бяха изминали пет години, откакто Донка за първи път прекрачи прага на университета. Тя завърши с отличен успех специалността си и бе поканена да остане на работа в учебното заведение, което бе завършила.

Надежди, мечти, очаквания, всичко се бе събрало в тази покана. Очертаваше се бъдеще, за което отдавна Донка си мечтаеше.

Тези дни тя имаше проблем с една от задачите, които ѝ бе възложил един от професорите. Трябваше да предаде работата си на другия ден и нямаше никакво време да поправя грешките си.

Донка бе много напрегната и стресирана. Не виждаше изход от създалата се ситуация.

На другия ден тя трябваше да ръководи упражненията на група студенти. След занятието един от младежите я попита:

– Можете ли да ми отговорите на въпроса, колко е пет плюс две?

Въпросът ядоса Донка. Тя бе напълно сигурна че студент от четвърти курс, какъвто бе Дамян, може сам да си отговори на въпроса.

Донка се намръщи и му каза:

– Ти знаеш отговора – седем. Защо ме питаш?

Той се усмихна топло и отговори:

– Не, съвсем не исках да ви засегна или да се подигравам с вас. Според вашата математика пет плюс две е седем, но не и според Божията.

Донка се заслуша в думите на студента внимателно. Тя усещаше, че тук се крие нещо повече от проста математика.

Дамян прибра буйния си перчем и спокойно обясни:

– За Бога пет плюс две е повече от пет хиляди, защото Той може да нахрани пет хиляди души само с два хляба и пет риби.

Този оригинален отговор помогна на Донка да преодолее стреса и да се успокои. Замисли се върху казаното от Дамян и се помоли:

– Господи, моля Те помогни ми.

За нейна изненада професорът разбра затрудненията ѝ и даде на Донка още една седмица отсрочка.

„Да, Бог е с нас, – каза си Донка, – Той винаги е с нас и ни дава надежда и мир. За Бога няма нищо невъзможно“.

Радостни сълзи заляха бузите ѝ. Тя не беше сама, Бог нямаше да я изостави. В кавито и обстоятелства да се намираше, тя можеше да очаква помощ единствено Него.

Във ветеринарния факултет професор пита студент:

– Какво ще направите, ако коня падне и си счупи ключицата?
Студентът започнал да обяснява.
Професорът го прекъснал:
– Преди всичко, трябва да позвъните в зоологическия музей и да съобщите това, че вие сте намерили единствения в света кон с ключица.

Едно невероятно откритие на професор по стоматология в Колумбийския университет в САЩ шокира света на науката!

Оказва се, че зъбите могат да растат във всяка възраст. Това ще ни помогне да минем без импланти и неудобни протези.

Как растат зъбите?

Лекарят е разработил технология за растене на зъб директно в празните алвеоли. Този метод е революция в света на стоматологията.

Джереми Мао от естествени материали е изработил основата конструкция, която е оформена като истински зъб. В него е сложил стимулатор за растеж. Порестата структура е позволила на стволовите клетки на организма да мигрират в нея.

По метода на Мао в челюстта на пациента ще се имплантира конструкция от капролактон и хидроксиапатит, които са биосъвместими полимери.

Тази структура се получава по метода на триизмерен печат.

Дизайна изобилства от канали с диаметър 200 микрона в диаметър, запълнени със специфични вещества, стимулиращи клетъчния растеж и костния морфогенен протеин.

Райзман имал болен зъб. Лекарят в клиниката препоръчал веднага да се махне зъба и той му предложил да го извади веднага.

Но Райзман бил мнителен човек и в обикновена поликлиника не искал да вади зъб.

Отишъл си в къщи, разбрал чрез познат телефона на известен зъболекар. Позвънил му и зъболекарят му определил час в три след обяд.

Едва Райзман изтраял до сутринта и отишъл  при знаменития зъболекар половин час по-рано. Срещнал го асистента на професора, вероятно практикант.

Професорът погледнал зъба и казал на асистента си:

– Започвайте! Ето ви инструменти, форцепс …. Не се притеснявайте! Все някога трябва да се научите….

И професорът излязъл нанякъде. Райзман и дума не успял да каже.

Започнал кошмарът. Неопитният практикант счупил зъба, а след това започнал да дълбае, за да извади останалите парчета.

В три часа влязъл професорът, почукал по циферблата на часовника си и казал

– Свършвай по-скоро! При мен в три часа ще дойде известният кинорежисьор Райзман.