Младен плесна с ръце и попита:

– Какво според теб е издържливост?

Дядо му се усмихна и отговори:

– За да изградим в себе си издържливост, трябва да се освободим от повтарящите се разрушителни мисли относно самите нас, относно другите и относно ситуацията, в която се намираме.

– Искаш да кажеш, че издръжливостта се поражда, ако заместим погрешните мисли с правилни? – Младен въпросително повдигна вежди.

Старецът не се предаваше лесно и продължи в същата насока:

– Съзнателно направляваме нашето мислене и с цената на много усилия заменяме появилите се разрушителни мисли с такива на надежда, истина и благодарност. Промяната в нашето мислене е начинът, по който се освобождаваме от болката и изграждаме издържливост.

– Наистина ли? – сбърчи нос Младен.

– Забележи, – отбеляза дядото, – ние не правим нищо със самите обстоятелства, а обръщаме внимание на нашите мисли и перспективата относно тези обстоятелства.

– Не знам защо, но когато чуя думата издържливост си представят подскачаща топка, – сподели Младен. – Колкото по–силно я хвърлиш, толкова по–високо ще отскочи обратно.

– Именно гъвкавостта на топката, която преодолява гравитацията е причина за това, – добави старецът.

– Възможно ли е трагедиите в нашия живот да ни накарат буквално да отскочим и да се освободим?

– Разбира се. Ти също можеш да отскочиш, – потвърди дядото, – защото познаваш Бога, който може да ти даде гъвкавост и издръжливост. Господ работи по Своя график, не по нашия. Той е лечител и ни превежда през нашите болки, а не далеч от тях.

Младен се замисли и установи, че в това което казваше дядо му имаше голяма доза истина.

Само защото си бил в плен, не означава, че трябва да си останеш там.

Бог ще превърне твоето проклятие в благословение. Той иска ти да отскочиш и да се освободиш.

Никола и Петър разсъждаваха върху безсмислието на живота.

– Удоволствието е безразсъдно и суетно, – твърдеше Петър.

– Защо мислиш така? – попита Никола.

– То не постига нищо. Търсенето на удоволствие може да ти причини само големи разходи на време и пари, – обясни Петър.

– Е, да, – съгласи се Никола, – има разточителство в това.

– Освен това удоволствието е гонене на вятъра. Опитваш се да уловиш нещо, което не може да бъде уловено, – продължи настойчиво Петър.

– Не винаги е така ….

– В този свят удоволствията са мимолетни. Колкото повече очакваш да получиш от него, толкова по-неудовлетворен оставаш, – настояваше на своето си Петър.

– Ако човек търси само удоволствие в живота си, – присви очи Никола, – възможно е да не се чувства напълно удовлетворен.

– Какви удоволствия търсиш, за да се освежиш и обновиш? – настървено попита Петър.

– Зависи от случая, – нерешително отговори Никола.

– Мисля, че от присъствието на Бога в Неговото Слово, човек се чувства напълно задоволен, – затвърди позицията си Петър. – Не различните и разнообразни промени в света ще изпълнят със смисъл живота ни. Истинската радост и удовлетворение можем да намерим единствено в Исус Христос, нашия Господ.

Митко седеше в стаята си и размишляваше.

При него влезе баща му и го попита:

– Какво те измъчва толкова?

Момчето въздъхна и попита:

– Каква е разликата между гняв, враждебност и агресия?

– Когато човек е ядосан на някого, той изпитва моментно чувство на недоволство към него, – започна да обяснява бащата. – В идеалния случай гневът го предупреждава за проблем. До тук всичко е в границите.

Митко сбърчи вежди, но нищо не каза, а баща му продължи:

– Враждебността е неразрешен гняв, който се превръща в желание за нараняване, наказание или отмъщение, а агресията е враждебност, прераснала в действие. За това трябва да се справиш с гнева си преди да прерасне до враждебност или агресия.

– Това означава, че вкорененият гняв е ферментирал във враждебност и е прелял в агресия, – започна да разсъждава на глас Митко.

– Така е, – съгласи се бащата. – Освен това експлозивния гняв е безсилен да повлияе на промяната във взаимоотношенията. Той може да осигури временно освобождение на измъчените емоции, но това не оправя нещата спрямо другия.

– Какво да правя ако някой ме дразни? – Митко погледна безпомощно баща си.

– Прояви самоконтрол или се отстрани веднага от този човек, – посъветва го бащата. – Враждебността и агресията само усложняват проблемите!

– Трудно ще се въздържа, по-добре да се отдръпна, – констатира Митко.

Бащата разроши косите на сина си и добави:

– Гневът те прави по-малък, а прошката ти помага да израснеш и да се промениш.

Васил бе навел глава и споделяше грешките си с Никола, единственият от приятелите му, който остана до него, когато всичко се оплеска в живота му:

– Излъгах съпругата си. Избухнах срещи Гошо, моят любим син. Посетих отново този мръсен уебсайт. Сбърках изчисленията и ме уволниха ….. Добре де, а сега какво?

– Игнорирай инстинктите си, – посъветва го Никола.

– Какво общо има това …? – И Васил млъкна.

Отговорът бе:

– Те ще те накарат да нулираш вината си. Ще те посъветват да се изолираш, а срамът ще те накара да се предадеш на тривиалността и ще се почувстваш безполезен.

– Какво да правя? – питайки, Васил зарови пръсти в косата си.

– Бог не се е отказал от теб, – кротко добави Никола. – Той ще бъде с теб при възстановяването ти.

– Как да се възстановя? Аз обърках всичко. – Васил звучеше съвсем безнадеждно.

– Търси Бога. Обърни се отново към Него. Бъди чувствителен към Божието ръководство.

– Лесно е да се каже, – тъжно се усмихна Васил.

– Промяната ти предстои, – насърчи го Никола. – Провалът не е окончателен.

– Но аз чувствам съвсем друго, – сбърчи нос Васил.

– Прочети какво казва Писанието за случаите, в които си се провалил…

– Библията и пак Библията, – въздъхна отегчено Васил.

– Господ е близо. Неговата милост не те поставя в изпитателен срок. Той ти дава втори шанс.

Васил само махна с ръка, а Никола го хвана за раменете и силно го разтърси, след което повиши малко тон:

– Чуй ме най-накрая, Неговата благодат възстановява.

Облаци забулиха небето, но не се очакваше дъжд.

Насядалите пред блока пенсионери въздъхнаха успокоени, а Васил добави:

– Така е добре. Няма да е толкова горещо.

Обикновено разговорите им се въртяха около войната в Украйна, растящата инфлация и несигурността на политиката в страната.

– Какво толкова се притеснявате за тези неща? – усмихна се Христо. – Ако не са тези, други ще се появят.

– Ицо, ни най-малко не се притеснявам за това, – обади се Милена, – но когато загубиш това, което цениш най-много, всичко останало избледнява.

– Има война и никой не може да бъде безразличен, – каза Радан, – но кой го е еня за битките, които водим в нашите семейства?

– Така е, – съгласи се веднага Дечка. – Разводи, конфликти, зависимости, край нямат.

Младен, който обикновено само слушаше, се обади:

– Промяната е възможна ….

– Глупости, какво можеш да направиш днес? – прекъсна го Веселин.

– Остави човекът да си каже думата, – укори го Стефка.

– Оставихме Бога, – продължи невъзмутимо Младен, – но ако се обърнем към Него няма да ни остави без отговор и навременна помощ.

Реагираха мнозина и мненията им се различаваха сериозно.

– Къде е Бог?

– Защо допуска да се случва всичко това?

– Ние сами сме си го навлекли, а търсим виновни някъде другаде.

– Вярно, без Господа сме за никъде.

Колкото гласове, толкова и противоречиви мненията.

А ако бяхме с Бога!