На сайта nezarastet.ru стартира безплатна онлайн услуга, чрез която можете да получавате всеки ден по електронната си поща по едно стихотворение от Александър Пушкин през годината. Годишен доставка съдържа 365 писма с всички стихотворения, които са били публикувани през живота на поета, без да броим поемите и други големи произведения.

Авторите на програмата са пояснили, че „са измислили такава поща, когато разбрали, че хората съвсем не четат класика. Особено стихове. Как да ги примамят? Трябвало да направят така, че стиховете сами да идват при хората. Удобно е на порции, в електронната поща, която всеки ден и без това всеки проверява. Това не е същото да вземеш книга и да я прочетеш от началото до край, но за това пък работи“.

Според създателите на услугата е полезна „за тези, които нямат време да четат“. Абонирате се и получавате по стих на Пушкин ежедневно. Започвате деня с нещо прекрасно и няма да изсъхвате сред рутината и офисното униние.

На сайта можете да се абонирате и за дневния бюлетин на пасажи от „Евгений Онегин“ като заплатите за два месеца 59 рубли. Според авторите, символичната цена е „начин да кажете благодаря, ако ви харесва проекта“.

Много скоро обещават да се появи такава поща с фрагменти от „Божествена комедия“ на Данте Алигиери, шумерско-акадския „Епос за Гилгамеш“, стиховете на Франсоа Вийон, Ли Бо и произведения на древните класици.

Стоянка бе много малка, но въпреки възрастта си започна да взима уроци по пияно. Учителката ѝ бе забелязала, че свиренето  не бе от талантите ѝ, за това ѝ даваше по-лесни произведения. Така Стоянка се труди цяла година и накрая се отказа от пияното.

Минаха години и тя извади от шкафа старите ноти и се опита отново да ги изсвири. Този път, като че ли желанието ѝ бе нараснало и тя  се упражни повече.

След като повтори познатите мелодии, започна да учи нови. Така научи доста нови произведения.

В началото Стоянка сядаше пред пияното без да очаква кой знае какво, но постепенно откри, че музиката ѝ е в сърцето.

Веднъж бе отседнала в един хотел. И там изнесе импровизиран концерт пред гостите на хотела.

Веднъж Стоянка излезе на разходка с приятелката си Невена. Тя сподели с нея преживяванията си относно музиката, а накрая каза;

– Знаеш ли, днес изпитвам подобни чувства, когато се опитвам да запомня някой библейски стих наизуст. В началото ми бе много трудно, но постепенно Словото намери пътя от ума към сърцето. Когато казвам някога стих от Библията, ме изпълва много по-голяма радост, отколкото, когато свирех на пияното.

– Свиренето може да си спряла за известно време, но Божието Слово е нещо, от което никой не може да се откаже, – усмихна се Невена.

– Мислиш ли, че мога да изнеса такъв „импровизиран концерт“ пред повече хора, жадни да чуят Словото на Бога? – попита Стоянка.

– Да, защо не? Бог би подкрепил такава дейност с радост.

Ако пазим Божието Слово в сърцата си, няма да сме далече от Бога.

Съществува една легенда за един художник, който бил открил тайната за приготвянето на невероятна червена боя. Никой не можел да подражава на този художник в използването на този необикновен червен цвят.

Така тази тайна умряла с него.

След смъртта му открили заздравяла рана около сърцето му. Така хората разбрали, кой бил източникът на необикновената червена боя в неговите произведения.

Тази легенда ни учи, че нито едно геройство, самоотверженост или успех не стават и нищо ценно на този свят е невъзможно да се направи, безучастието на кръвта от нашето сърце.

Представете си, ние сме заспали в картината галерия на нашия Бог. Небето е Неговото платно, а човека – Неговият шедьовър.

Погледнете, ние сме обградени от произведенията на великия Майстор. Талази вълни.Огнени залези …..

Човешката душа е като едно художествено студио. Ражда се любовта. Дар на благодатта. Около нас стават чудеса във въздушното царство. Те избухват като светлинки и от тяхното докосване се разкрива душата, променят се сърца.

Но ние се прозяваме и нищо не забелязваме. Потънали сме в дълбок сън.

Трудно се носи тежестта на вчерашния ден. Една голяма чанта напълнена с тревоги, реже рамото, на което сме я преметнали. Страхът от смъртта е готов да ни счупи гръбнака, а това ни отнема радостта. Много от нас я губят в неделя, дори в църквата да седят, добре изглеждащи и порядъчни. Стараят се да не заспят като са застанали на пръсти.

Какво губим? Ние не виждаме как Бог отваря небесата, за да послуша песните ни…..

Вдигаме ли взор към небето? Заставаме ли на пръсти, протягайки ръце нагоре?

Бог ни среща със Словото Си . Време е да отворим очи и да не влачим сандъка с проблемите си.

Защо заспиваме на неделната служба? Защото дълго се въртим в кревата премисляйки тревогите и разочарованията си.

Хайде да се избавим от това тежко бреме. Нека се хванем за Словото Му и всички ние отрудени и обременени да се успокоим.

Японската художничка  Chie Hitotsuyama изработва своите произведения изкусно, изящно, реалистично и с голяма любов към природата.

Тя смята, че животните, които са главните герои в нейните композиции са „равни на нас в смисъл, че живеят в близост до нас на тази планета“.

А тя иска да изрази този живот и това ѝ се отдава.

Всичките ѝ животни са направени от вестник, завити на тръба.

Благодарение на таланта ѝ зверовете изглеждат реалистично и живо, трогват със своята уязвимост.