Един човек се срещнал със свой стар приятел, който се опитвал да се приспособи към живота и така и иначе, но без успех, както го помнел, всичко било напразно.
„Трябва да му дам малко пари“, – помислил си той.
Но същата вечер разбрал, че приятелят му е забогатял и се разделил със своите дългове, които му тегнели от много години.
Отишли в един бар и приятелят му почерпил всички присъстващи.
Когато го попитали, коя е причината за неговия успех, той отговорил, че до неотдавна е живеел като Друг.
– Какво значи като „Друг“? – попитали го хората.
– Другият е този, който ме учеха да бъда нещо, което всъщност не съм. Другият мисли, че човек цял живот трябва да трупа пари, за да не умре от глад…..
– Тогава ти кой си?
– Аз съм като този, който се вслушва в сърцето си. Човек, очарован от живота, откриващ чудеса, който се радва и въодушевява от това, което прави. Бедата е там, че Другият ме измъчваше със страх от разочарование и неуспехи, не ми даваше възможност да направя каквото и да е.
– Но нали съществува и страдание, – възразили посетителите в бара.
– Съществуват и поражения. И никой не е застрахован, че ще ги избегне. За това по-добре да воюваме за изпълнение на мечтите си и да загубим някоя битка, отколкото да бъдем разгромени и да не знаем за какво сме воювали.
– Само това ли е? – попитали слушателите.
– Да, това е всичко. Когато разбрах това, реших да бъда такъв, какъвто съм искал да бъда винаги. Другият остана там в къщи, той ме гледаше, но аз не го пусках повече…. И от този миг, когато изгоних Другият от живота си, Бог започна да твори чудеса в живота ми.

Зоомагазин, отдел риби. Девойка разглежда „продаващата се“ там стока. Изведнъж открива екземпляр, която отдавна търси неин приятел. И веднага му звъни по телефон:
– Здравей! Аз съм в аквагалерията. Тук има моли снежинки. Нали си търсеше от тях? От кои искаш? Колко? Тук още и черни има. Да, ще се разберем после. Сега ще ги купя, а ти довечера ще дойдеш да си ги вземеш.
Договориха се и си казаха довиждане.
Вечерта на същия ден тя среща своя познат, който и разказа следното:
– Диди, представяш ли си, поговорих с теб по телефона, а след това гледам колегите едва сдържат смеха си. Питам ги: „Какво се е случило?“ А те и дума не могат да ми кажат. Смеят се не могат да се успокоят. След като се успокоиха цитираха разговора ми с теб, така както са го чули от едната страна:
– Здравей!Отлично! Искам! Много искам! За мен момичета! Двойка! Но по-добре давай три! Не, не само бели! Колко пари? Става! В шест вечерта ще бъда при теб! …..

Берлинският приятел на бедните барон Котовиц посетил веднъж философа И.Фихте, който бил прям човек и не скривал своето отрицателно отношение към убежденията на барона. По време на разговора им Фихте гордо заявил:
– Децата се молят, а мъжете искат.
На което Котовиц смирено отговорил:
– Господин професоре, аз имам грижата за 600 човека и често не знам от къде да им взема хляб. Но до сега знаех само едно средство. Моля се на моя Небесен Баща и Той винаги ми е помагал.
Фихте замълчал, след това погледнал барона с очи изпълнени със сълзи и тихо казал:
– Да, скъпи бароне, тази моя философия не можа да ме обогати.
Молитвата е ключ към милосърдието и щедростта на Бога. Тя гаси огъня, спира войната, усмирява бурята, изгонва демони, развързва връзките на смъртта, прогонва болестите….
Не говоря за молитва, която се произнася само с устни, а за тази, която се издига от дълбините на душата.

Към какво се стремим в живота – към по-добро или по-лошо?
Обществото трябва да бъде едно цяло, а не да се пропуква в основата на своите взаимоотношения.
Днес в нашето съвременно общество има доста проблеми, които могат да бъдат апокалипсис за самите нас.
По-рано при по-простите хора, всичко е било по-добре, по-добро, нямало е алчност, помагали си, доверявали се един на друг.
А сега какво?
Материализиране на съзнанието. Повечето хора се стремят да получат модни дрехи, нови джаджи, да посетят някой фестивал, вместо да седнат да прочетат някоя книга, да посетят някоя изложба, да се запознаят с някого, да укрепят отношенията си със своите приятели. За повечето е по-добре да седнат пред компютъра, да се снабдят със някоя екстравагантна стока, …..
За съвременната младеж четенето на книги, ходенето на театър, посещението на изложби и музеи е тъпо. За тях е по-добре да отидат в някое заведение и ако не изпият няколко чаши някакъв силен алкохол, може поне да гаврътнат една чаша бира.
Това, което изброявам е все още нищо, за напред ни очакват още по-големи проблеми.
Нека погледнем някои исторически факти.
Исус е ходел между хората и безкористно им е помагал. Днес в съвременното общество всеки търси само собствената си изгода, отхвърля приятелите си и не им помага.
Ето застигат ни и глобални проблеми: замърсяване на околната среда, войни…. Не бихме могли да ги решим ако не се поддържаме едни други и не сме единни.

Най-старото фламинго в света в живеело в зоопарка Аделаида, Южна Австралия, от 1933 г.
Птицата наричали Грейтер на английски розово фламинго. Както съобщава администрацията на зоопарка фламингото е приспано на 84 години.
Състоянието на най-стария обитател на зоологическата градина се влошило и ветеринарите изчерпали всички свой възможности да му помогнат.
Грейтер имала дългогодишен приятел, чилийско фламинго, което е на възраст над 60 години.  Ветеринарите ще го наблюдават как ще реагира на загубата на приятел.
Грейтер не само е било най-старото фламинго в света, но и последното розаво фламинго обитаващо Австралия. Сега най-старото фламинго е в зоопарк в Южна Америка и е на 67 години.
Дивите фламинго живеят на свобода само до 25 години, но ако се полагат грижи за тях превишават неколкократно тази възраст.