В Бразилия бездомният Фабио Ригол живее в гробищата в Сао Пауло и прекарва в криптата, където е погребан негов приятел. Местните жители го нарекли Попо.
Скоро хората забелязали, че всяка вечер един мъж отива на гробищата. Оказало се, че Попо живее там вече 13 години.
Преди това работел в офис, имал семейство и жилище. Но се появили проблеми свързани с наркотиците. Тъй като бил зависим от дрогата, бил уволнен от работа, а близките му го изгонили от дома.
Ригол разказва:
– Помня, че в този ден валеше силен дъжд. Разхождах се по улиците. На следващия ден се събудих на пода в криптата.
В криптата, където се е установил да живее Попо, има десет рафта. На един от тях лежи приятелят му, който е починал преди 5 години.
– Аз бих искал да се върна в света на живите, да живея в дом, да ходя на работа, – казва бездомника. – Ако има за мен такъв шанс, веднага ще се възползвам.
Ригол за 13 години е видял много погребения и познава всеки гроб. Понякога той отива и гледа новия надгробен камък, опитва се да намери познати.

Днес отново се качи във влака и потегли. Когато влакът спря на някаква гара той погледна през прозореца и изведнъж чу приятен детски глас:
– Днешният вестник моля, днешният вестник……
Пред него се озова дребно момченце с вестници в ръце.
– Как се казваш? – попита го мъжът, като си купи вестник от него.
– Петър.
– А можеш ли да четеш? – гледаше го весело мъжът.
– О, да!
Момчето макар и бедно облечено, бе чисто и приветливо. Чу се сигнал, влакът скоро щеше да тръгне. Мъжът бързо бръкна в джоба си и извади от там малко Евангелие, подаде го на момчето и каза:
– Ще прочетеш ли тази книга, Петре?
– Да, непременно, обещава ви!
След година той отново мина от там. Видя  отново своя малък приятел. Той беше пораснал, понапълнял, но гласа и очите му бяха привличащи както и преди.
– Много често си мислех за вас, – каза момчето на мъжа. – Вашата малка книжка измени живота в нашето семейство. Баща ми по това време беше останал без работа, но той усърдно започна да чете вашата книжка и под нейно влияние семейството ни започна нов живот с Христос. Баща ми започна добре да печели. Майка ми стана по-весела, а аз можех спокойно да ходя на училище.
Ето какъв добър плод е принесла тази малка книжка, съдържаща в себе си Божието Слово, благодарение на това, че сърцата на хората са се оказали добра почва за неговото възприемане.
Божието слово ни сочи пътя към небето и ни учи как да живеем достойно на земята. То съдържа светлина, живот и мъдрост. Словото на Бога е единствената непоклатима стена в морето от човешки думи в този свят на относителни теории и предположения. То ръководи младите, поддържа старите, засища гладната душа, а на немощния дава сила.

По време на Гражданската война в САЩ един войник ходейки по бойното поле, видял свой приятел сред ранените. Било очевидно, че той няма да живее дълго.
Войникът се навел над приятеля си, дал му вода да пие, избърсал кръвта от лицето му и го попитал:
– Мога ли да направя още нещо за теб, Чарли?
Умиращият младеж знаейки, че края му е близо, мислел за своите любими и близки у дома, за това казал:
– Ако имаш хартия, напиши писмо до баща ми. Ще намеря сили да го подпиша. Моят баща е известен съдия в Севера и ако ти му дадеш писмото ми, той ще ти помогне.
Ето и самото писмо: „Скъпи татко ! Умирам на бойното поле и един от приятелите ми оказа помощ. Ако някога дойде при вас, бъдете любезни с него в името на Чарли.“
После със почти вкоченени пръсти подписал писмото и умрял.
Гражданската война с всичките й ужаси и страдания завършила и войниците се върнали по домовете си. Един от тях с износена униформа отишъл до дома на съдията. Слугите не искали да го пуснат в дома. Той дочакал връщането на съдията в дома му, като държал пред себе си писмото от сина му.
Съдията мислел, че това е някаква молба за помощ и го отблъснал в страни. Войникът отново застанал пред него, като обърнал вниманието на съдията към подписа върху хартията.
Тогава съдията прегърнал войника, въвел го в своя дом и със сълзи на очи му казал:
– Ти можеш да имаш всичко, което моите пари и влияние могат да ти осигурят.
Това направило името на Чарли.
Така и за нас в името на Исус Христос е заключено най-голямото съкровище: прощение на греховете, вечен живот, спасение сега и пълно изкупване на душата и тялото при възкресението.
Цялото наше духовно богатство е в името на Исус.

Царевица от сортът „Glass Gem“ е въведена от фермера от Оклахома Карл Барнс, в жилите на който тече кръвта на индианците чероки, шотландци и ирландци.
Той забелязал, че понякога в кочана се срещат полупрозрачни зърна с необичаен цвят.
Резултатите, които виждате на снимката са постигнати чрез усърден и продължителен подбор. През годините Барнс добавил още цветове и повече блясък.
Преди смъртта си фермерът предал колекцията от семена и всичките тайни за отглеждане на разноцветната царевица на своя приятел Грег Шоуен и го помолил да съхрани традицията на сорта „Glass Gem“.
Сега всеки може да си купи разноцветна царевица, продава се чрез Интернет.
За съжаление не се препоръчва да се яде от кочаните, но от нея може да се прави царевично брашно.

Приятелят на малкия Петърчо му каза:
– Всички възрастни си имат своите малки тайни и ако ти ги знаеш, лесно можеш да ги изнудваш!
И Петърчо реши да провери до колко това е истина. Прибра се след училище и каза на майка си със сериозен тон:
– Аз знам всичко!
Майката пребледня и мушна в ръцете на сина си 20 лева, като добави с приглушен глас:
– Само не казвай на баща си!
На Петърчо това много се хареса и когато баща му се прибра от работа, той му каза:
– Аз знам всичко!
Бащата се огледа нервно наоколо и даде на детето 50 лева, прибавяйки:
– На мама нито дума!
На сутринта Петърчо срещна пощальона близо до вратата.
– Аз знам всичко, – заяви му Петърчо.
Човекът изтърва чантата си. Сълзи заблестяха в очите му. Той разтвори ръце за прегръдка и каза:
– Иди и прегърни своя баща, синко!