Двама приятели се връщали през нощта от селото в града. По пътя ги нападнали крадци.
Приятелите хукнали. Прескочили една ограда и стигнали до гробищата. Бързо се скрили зад паметниците на гробовете.
Крадците дошли до гробищата, осветявали пространството с фенерчета, но не смеели да навлязат навътре. Съвещавали се известно време, а след това си тръгнали.
Двамата приятели дълго стояли в мрака и мълчали. По едно време единият се размърдал:
– Виж, тук е твърде страшно. Може би е време да се махаме от тук? Навярно са си отишли.
– Не се страхувай от мъртвите, – казал другият. – С тези, които живеем е далеч по-страшно.

Някога в Дания се възцарил крал Кнут, когото наричали „великия владетел на моретата“.
Веднъж Кнут стоял на брега на морето, заобиколен от неговата свита. Те възхвалявали силата на краля, казвайки, че той справедливо се нарича повелител на моретата и че за него нищо не е невъзможно на земята, защото той е всемогъщ. Слушайки тези думи, кралят казал:
– Донеси ми моето кресло и го постави тук на ръба на тази скала.
Донесли креслото, владетелят седнал отново и започнал да гледа към морето. В същото време, се вдигнал силен вятърът  и вълните започнали шумно да се удрят в брега.
– Не смей да приближаваш до мен, море! – Зловещо закрещял Кнут. – В края на краищата, то трябва да изпълни волята ми, не е ли така? – попитал краля придворните
Те се поклонили мълчаливо на краля в знак на съгласие.
– Тогава елате по-близо до мен, моите приятели, по-близо.
Придворните пристъпили напред.
A бурята в морето ставала все по-силна и по-силна. Вълните като луди, се втурвали към брега. Страхливите придворни тръпнели от страха, но не смеели да се отдръпнат, а краля седял и като че ли нищо не забелязавал.
Но една вълна толкова силно ударили брега, че всички били повалени във водата. Придворните извикали от страх и отскочили назад.
– Как може да стоите до мен и да се страхувате от морето? – Попитал краля. – Не казахте ли вие, че аз съм повелител на моретата и ветровете?
Придворните мълчали. Тогава Кнут се изправил и посочвайки себе си, казал:
– Вижте – това е вашия крал.
После вдигнал ръка към небето и добавил:
– А там е вашият Бог! Ако Кнут е всемогъщ владетел на морето, то щеше да го слуша. Има само един истински Бог, който е всемогъщ и на който ветровете, морето, хората и всичко останало Му се подиняват.

Веднъж се срещнали двама приятели. Единият от тях бил върл противник на тютюнепушенето. Той попитал другият:
– Спря ли вече да пушиш?
– Не, но мисля да направя това утре.
– Представи си, че времето за закуска, обед, вечеря и сън ги оставиш за утре. Би ли се съгласил на такова нещо?
– Хм, прав си ….. Добре, ще оставя пушенето още днес.

Признайте си, че когато видите някой пакостник в живота си и той просто направи нещо откачено, вие не можете да не каже на друг: „Вие няма да повярвате какво той  направи!“ Дори можете да го опишете с думи.
Подобно нещо може да направи всеки. Когато виждаме действия, които не ни харесват, искаме да кажем на някой и очакваме потвърждение от него. Най-трудното нещо е да премълчим. Това желание да разкрием, да покажем, да клюкарстваме за някого е безлюбие.
„Който покрива престъпление търси любов, а който разказва за работата разделя най-близки приятели“.
Сплетните са невероятно разрушителни. Те разрушават, семейства и бизнес. Не  прощават и на вашия живот. Разкъсват ви. Разделят ви с най-близките ви приятели.
Най-лошото нещо в клюките е, че вие губите! Изведнъж всичко, на което сте били свидетел, контролира мислите и думите ви, недоволството ви прераства в злоба, а злобата в ярост. Не позволявайте да победят емоциите ви  и да надделеят клюките, защото така сами ще се самоунищожите.
„Не въздавайте зло за зло или хула за хула, а напротив благославяйте; понеже на това бяхте призовани, за да наследите благословение“.

Когато човек се снима с приятели се възприема за по-привлекателен, отколкото когато е сам на снимката.
Този феномен е известен като „ефект на мажоретката“ и е бил потвърден от учени от Университета в Калифорния.
Учатниците в изследването давали по-голяма оценка на привлекателност на даден човек в груповите, а не в индивидуалните му снимки.
За да се премахне емоционален компонент, изследването било повторено с други параметри. Груповата снимка била не от един кадър, а сформирана от идивидуални снимки.
Даже и при такива колажи, лицата се оценявали в тях за по-привлекателни в сравнение с тези, при които били сами на снимката.