Слънцето избута няколко облака и надникна. Видя, че земята е побеляла и отново се скри. Нямаше вятър и съвсем не беше студено, въпреки снега.

Пламен се запозна с Никола в парка. Двамата се харесаха взаимно и Пламен покани новия си приятел на гости.

Никола малко се стесняваше, защото не знаеше как ще го посрещнат родителите на Пламен, за това каза:

– Нека гостуването ми у вас да остане за друг път, – каза Никола и се изчерви от притеснение.

– Как за друг път? – изгледа го войнствено Пламен. – Днес имам рожден ден, не можеш да ми откажеш.

Никола не знаеше какво да каже. Не искаше да обиди това приятно и доброжелателно момче. Нали току що се запознаха.

И двамата се запътиха към шест етажният блок, стърчащ в края на парка.

Когато се изкачиха на третия етаж, Пламен застана на вратата и започна да натиска звънеца, без да маха пръста си от него.

От вътре се чу мърморене:

– Това е само Пламен. Никой освен него не прави такива магаретии.

Вратата се открехна и на прага застана спретната жена на средна възраст. Тя бе готова да се скара на Пламен, но като видя другото момче до него, само се усмихна и каза:

– Заповядайте.

– Мамо, – започна още от вратата да обяснява Пламен, – това е Никола. Днес се запознахме в парка и аз го поканих, за да го почерпя за рождения си ден.

Двете момчета влязоха в една голяма стая, която бе празнично украсена. В средата ѝ имаше маса, а на нея се извисяваше триетажна торта.

Очите на Никола се уголемиха. И у тях празнуваха рождени дни, но никога не бе поднасяна такава огромна торта.

Жената видя възхищението на гостенчето и попита:

– Искате ли да ви отрежа парче от тази тройна шоколадова торта?

Всичко вътре в Никола крещеше: „Да! И ако може с повече шоколад…“

Но от устата му се отрони само:

– Не, благодаря!

Жената го погледна учудено, а Пламен едва не се разсърди:

– Ще ме обидиш!

– Не ми се сърдете, – добродушно каза Никола. – Предстои ми състезание и трябва да се съобразявам с калориите, които поглъщам. В противен случай  мога да надвиша килограмите и ще ме дисквалифицират.

– Е, чак пък толкова, – недоверчиво го погледна Пламен.

– За това състезание съм положил много усилия, – наведе глава Никола. – Искам да участвам в него.

– И ще се лишиш за това от едно вкусно парче торта? – вдигна рамене недоумяващо Пламен.

– Когато побеждавам, съм много въодушевен и изпитвам задоволство от постигнатото, – сърдечно се усмихна Никола. – Това надминава моментното удоволствие от вкусен десерт.

Пламен погледна корема си, който изглеждаше като надут плондер, погали го и каза:

– Може би имаш право. Трябва малко и аз да се постегна. Може да не достигна големи успехи в спорта, но поне няма да ми се подиграват, че съм дебел.

Никола го прегърна и добави:

– Ако искаш, непременно ще успееш!

И двете момчета се засмяха.

Думичката „не“ е красива дума. Може би една от най-красивите, особено ако знаеш какво те очаква в сравнение с предложеното.

Провървяло ви е много, ако сте имали възможност да наблюдавате аномалията, известна под името „Прилив Капучино“.

Това е рядка гледка, когато морето в огромни количества произвежда дебела светло кафява пяна, напомняща на кафе и сметана.

Последният път, когато това явление било регистрирано в Южен Уелс е през май 2013 г.

Пяната е толкова много, че покрива целия плаж и дори някои малки сгради.

Причините за формирането на прилива Капучино са лесни за обяснение. Кремообразна пяна боядисана в кафяв оттенък от прах и други замърсители, се освобождава от водорасли, риби и останки от мъртви растения.

Силните водни потоци смесват всички тези съставки заедно, избивайки пяна, която се излива върху бреговата линия.

Но да се опита на вкус тази кремообразна маса, не е желателно.

За хората, които имат кучета в дома си, е по-малка вероятността да страдат от алергични заболявания.

Изследователите заключили, че прах от домовете, в които има куче, ефективно предпазва от респираторни инфекции и алергии към хлебарки и яйчен белтък.

Изследванията показват, че по-рано едно дете рядко проявявало алергични реакции и респираторни заболявания през първата година от живота, когато живеят кучетата в дома му. Това е така, защото в такава къща винаги има ендотоксини, които стимулират човешката имунна система.

Сюзън Линч от Калифорнийския университет, заедно с колеги, изследвали как кучетата помагат на човек да се предпази от алергии.

Те взели проби от прах на къщи, където живеели кучетата, а след това провели експеримент с мишки.

Едната група от гризачите била подложена на въздействието на алергени от хлебарки, но им давали прах от дом, където имало куче. На втората група давали прах от дом, където нямало куче, а на третата група не получавала прах въобще. Била и още една контролна група, която не била подложена на никакво въздействие.

Мишките от първата група имали най-малка алергията в сравнение с другите групи. В дихателните пътища те имали по-малко Т-лимфоцити, които контролират имунния отговор. Освен това, те имали повече на полезни бактерии в червата, всъщност те били по-устойчиви на респираторни вируси.

Куркума обикновено се продава под формата на прах. Можете да добавите към вашата диета около 400-600 мг куркума (3 пъти на ден).

За да направите чай с куркума, сварете една чаша вода и в нея разтворете два грама куркума на прах. Можете също така да добавите лимон, мед или джинджифил, за да подобрите вкуса на чая.

Ако не обичате чай, можете да добавите една чаена лъжичка прах от куркума към чаша мляко и да добавите мед. Тази напитка ще има всички антиоксиданти и противовъзпалителни свойства, които притежава куркума.
Също така куркума с мляко ще помогне за намаляване на теглото, подобряване на външния вид на косата и ноктите. За да направите това, трябва да пиете чаша мляко на ден с добавяне на лъжица мед и куркума.

Малко момче  е притеснено и пита баща си:

– Татко, вярно ли е, че когато хората умират се превръщат  в прах?

– Е, да, така е написано: „Ти си прах и в прах ще е превърнеш“….

– Татко, това означава, че някой е умрял под кревата!