Улицата пред малката църква бе пуста. Желязко се бе втренчил във витражите на прозорците. Прекрачи прага на църквата и влезе. Това място бе изпълнено с миризма на тамян и восък.

Желязко си спомни времето, когато всичко това носеше определен смисъл за него. Някога влизането в църква му носеше успокоение и уют. Това бе мястото, където можеше да дойде  и да се помоли, да потърси помощ или услуга или просто да намери събеседник

Тук той бе разговарял с Бога и Той го слушаше. Като дете Желязко бе сигурен дори, че Бог му отговаря. За него това беше едно малко чудо.

Но с течение на времето имаше чувство, че Бог вече не го слуша. В живота му се случиха доста неприятни неща и бе загубил вярата си. Реши, че се е заблудил, че Бог  не му е говорил.

По светски си обясни, че собственото му подсъзнание оформя отговорите на въпросите, които си задаваше, че те са били някъде дълбоко заровени в него, но той не го е осъзнавал.

Всичко, на което го бяха учили като малък му се струваше като приказка, към която човек се придържа в тежки времена, която му осигурява една фалшива котва, за която да се захване.

Цялото великолепие и церемониалност в църквата, за него се бе превърнало в лицемерие. Всички бяха убедени, че техния Бог е истинския, че те са праведни и ако са негови последователи, ще намерят покой и спокойствие в отвъдния живот, но това не важеше за него.

Срещна Зина и продължи да ходи с нея на църква, но нямаше смелост да ѝ разкрие , че е загубил детската си вяра в Бога, страхуваше се да не я загуби. Беше влюбен, а какво ли не прави човек в името на любовта.

В неделя, когато беше на църква, докато другите се молеха, той си мислеше за децата, работата и съпругата си. Привидно изпълняваше всички ритуали , но не изразяваше гласно мнението си.

Но когато научи, че диагнозата на жена си в болницата, окончателно реши, че няма Бог.

Но сега той отново бе тук , в църквата. Зина му бе подарила златно кръстче и му  го беше окачила на врата. Тогава му бе казала:

– Носи го и никога не го сваляй от себе си!

Той го носеше, не защото вярваше в онова, което символизираше кръстът, а просто като украшение.

Желязко обхвана с ръце малкото кръстче, но в него не усети никаква сила. Беше дошъл в църквата не заради това, което вярваше, а заради онова, в което вярваше Зина.

Вътре бяха коленичили няколко вярващи потънали в молитва.

Желязко неволно коленичи и затвори очи. Почувства се като онова малко дете, което със страхопочитание влизаше на богослуженията.

Изплака тихо мъката си и усети мир в сърцето си. И докато се чудеше какво да прави, той чу съвсем ясно:

– Има надежда за жената Зина, само вярвай!

Историята на храма на снега, който е разположен в американската научна станция на САЩ на остров Роса, е много тъжна.
Независимо от факта, че храмът е построен през 1956 г. и се намира в лед и сняг, той е изгорен до основи два пъти.
За първи път сградата се запалила през 1978 г. от повреда в отоплителната система.
Възстановен отново, храмът е опожарен след тежка буря, след което няколко години е бил в руини.
След втория пожар, храмът е възстановен отново, украсен е бил с витражи и антарктически пейзажи.
През зимата на станцията работят около 200 души, а през лятото броя на посетителите достига до 1000.
Тъй като храма е некофесионален, тук идват последователи на всички религии, а отец Майкъл Смит извършва даже будистки и бахайски обряди.

Проповедникът от Кентъки, който участвал в телевизионно риалити шоу за укротяване на змии починал след ухапване от змия.
Джеймс Кутс е бил ярък последовател и представител на църковното течение „змиеносци“.
В телевизионното шоу  Snake Salvation – „Спасение чрез змии“ проповедникът заявил, че съгласно Библията, ухапването от змия няма да навреди на вярващите, докато те гледат към Бога.
Реалити шоуто се излъчвало по National Geographic, в него Кутс вземал всякакви отровни змии – медянка, гърмяща змия и вид отровна усойница.
Водещия отбелязал:
– Дори и след като е загубил половин пръст след ухапване от змия и е бил свидетели на много смъртни случаи от змийска отрова, Кутс продължава да вярва в своята мисия за хващането на змии в името на своята вяра“.
През февруари 2013 г. Кутс условно е осъден за една година  за това, че е преминал границата на Тенеси, имайки при себе си отровни змии. През 2008 г. бил арестуван, защото имал в дома си 74 змии.
В щата Тенеси било забранено опитомяването на змии още през 1947 г., след като 5 човека били ухапани в църквите. Кутс бил „змиеносец трето поколение“ и имал намерение да предаде своята практика в църквата на Пълното Евангелие в името на Исус Христос.
Църквите на змиеносците са църкви в САЩ, които отричат върховното образовано духовенство. Практиката да се хващат отровни змии се зародила в началото на XX век в Апалачите и играе не малка роля в църковната им дейност. Тази практика е извън закона на много щатове, но сега съществува в селските райони на Юга. Последователите на църквата на змиеносците смятат, че практиката за хващане на змии има древни корени. Те се позовават на цитати от Библията.