Слънцето залезе и приключи съботната почивка. Жените трябваше да купят ароматни прахове и мазила, от които да направят сместа за балсамиране. За това посещението на гробницата беше отложено за следващия ден.

Те не знаеха за стражите, но ги безпокоеше мисълта, как ще отвалят камъка.

Мария Магдалена дойде преди другите. В предутрения мрак, тя дойде до гроба и се спря объркана. Камъкът беше преместен. Какво е станало?

През това време пристигнаха Саломея с Мария Клеопова. Погледнаха в пещерата и се убедиха, че е празна. Магдалена се разплака и изтича при Петър и Йоан, за да им съобщи тъжната новина:

– Взели са Господа от гробницата и не знаем, къде са го положили.

Петър и Йоан бързо излязоха от къщи, където се уриваха и побързаха към гроба.

Първоначално двамата бягаха заедно, но после Петър изостана. Йоан първи стигна до пещерата и видя, че Магдалена беше права. Юношата се наклони към отвора на пещерата, но не му стигаше решимост да влезе.

Най-накрая пристигна и Петър, той едва си поемаше въздух, но той не беше от хората, които дълго размишляват, затова продължи напред без да спира и влезе в пещерата. Това насърчи Йоан и той последва Петър.

На каменното легло видяха савана и покровът за лице.

Погребаният беше изчезнал.

Петър и Йоан се страхуваха да разпитват и да търсят тялото на Исус. Те се отправиха обратно към града в пълно недоумение. Изглежда някой е решил да се подиграва с тях до самия край …..

Ние сме привикнали към скоча. Използваме го за хиляди неща.
А знаете ли как се е появил?
Това се случило през 1923 г. Изобретателят Ричард Дрю започнал работа на фирма за хартия.
Била му поставена задача да проследи продажбата на хартия в магазините и работилниците. По това време той посетил цех за автомобили.
Дрю забелязал, че при боядисването на автомобила с няколко цвята, не се получават равни линии. И той си поставил задача да реши този проблем.
При следващото си посещение в цеха Дрю носел 5 сантиметрова „лента за поливане“, която била намазана с лепило и от двете страни. Но тя се смачкала и малко по-късно вече не можела да се използва.
Бояджията се заинтересувал от направеното, но не платил за изобретението. Всички останали с мисълта, че идеята не е толкова добра.
След 7 години Дрю си спомнил за своето изобретение. Но този път събитията протекли по-различно.
На 8 септември 1930 г. се появил нов образец на скоча, които веднага отишъл при клиент в Чикаго.
И какво се случило по-нататък?
Изобретението компенсирало всички вложени усилия. Скочът най-накрая бил оценен по достойство.

Когато една англичанка гледала шампионата по тенис във Франция по телевизора, в дома ѝ долетял орел. Птицата се мятала из стаята, а после се приземила на шкафа. Пенсионираната учителка Уенди Морел заедно със своята приятелка се опитвали първоначално да примамят орела навън от дома. Предлагали ѝ късчета шунка, но птицата отказала и продължила своето непланирано „посещение“.
Накрая Морел решила да извика специалисти от агенцията грижеща се за дивата природа, за да хванат заседналия на гости орел. Половин час по-късно пристигнали сътрудници на организацията, орелът бил хванат и го изпратили на преглед.
По-късно станало ясно, че птицата принадлежи на Джеймс Мур, който обучил орела да прогонва чайките. Орелът бил наречен от стопанина му Буря. Той бил напуснал дома за три дена, преди да се появи при Морел. През всичкото това време собственикът издирвал орела. Прицата му била връчена ведна, след като разбрали как стоят нещата.

По време на посещението на президента на Китай в Германия, китайския лидер получил ценен и символичен подарък, връчен му от Ангел Маркел – старинна карта на Китай, съставена от немски картографи от 1735 г.
Картата е интересна с това, че на нея в границите на Китай влизат огромни територии, които сега са в състава на Русия – Далечния изток, Сибир и Тува.
Така Германия е напомнила на Китай за правата ѝ на някои части от Русия.
Този подарък е предизвикал възторжени одобрения сред китайските блогери. Те са благодарни на Ангел Маркел и утвърждават, че тази карта е „по-красноречива от сто хиляди думи“.
В Интернет смятат, че по този начин Германия е изразила своята подкрепа на Китай относно хипотетичния бъдещ спор за някои руски територии.

Замък Гисланд се слави със следната мрачна история.

Веднъж в една от горните му стаи, като наказание за непослушание, било заключено малко момче.

Детето умира, забравено от всички в хладното помещение, където никой не пали огън.

От тогава в замъка често виждат призрак. Той трепери от студ и жално хленчи. Понякога сяда до кревата на спящия, прокарва по челото му ледената си ръка и шепне:

– Студ, вечен студ. Студът скоро ще те погълне!

След такова посещение, човекът обикновено се разболявал и след това не живеел много.

Студеният замък Гисланд наистина може да скове и най-смелото сърце…..