През 2001 г. ислямските власти на Саудитска Арабия  са издали фетва  – правно положение, в която игра на карти Pokemon е обявен за противоречаща с нормите на исляма.

През 2016 г. „по молба на вярващите“ играта е била обновена,така че в новия си вид Pokemon Go не се споменава пряко.

Една от причините за това решение е, че това е игров механизъм, при който покемоните мутират и подобряват своите характеристики.

По мнение на богословите, това е пряка препратка към теорията на еволюцията, която не е позволено да се изучава.

Ако нашите илюзии се рушат, това означава, че сме свободни от лъжливи представи.

Освободилият се от лъжливи представи, може да стане циник и да бъде жесток към другите хора.

Ако илюзиите разрушават представата ни за Бог, ние започваме да виждаме хората такива, каквито са. Но циникът не спира до тук. Той започва да говори на хората язвителни и горчиви думи.

Често причината за нашата жестокост са именно тези наши илюзии.

Ние не се възприемаме едни други като факт, а като продължение на нашите идеи.

Приемаме, че човек може да бъде добър и чудесен, но да се проявява като лош или да бъде най-подлия и гнусен индивид, който познаваме, трето положение няма.

Колко много хора страдат от това, че не могат да се разделят с илюзиите си!

И ето какво става. Ако обичаме човека, но не обичаме Бога, ние изискваме от човека абсолютно съвършенство и пълна чистота. Ако не намерим в него това, ние ставаме жестоки, мнителни и искаме от човека това, което той не може да даде.

Има само едно Същество, което може да задоволи бездънния копнеж на човешкото сърце – Господ Исус Христос.

Понякога ни се струва, че нашият Господ прекалено сурово се отнася към всички хора. Но това е така, защото той знае, че отношения, основани на невярност към Него, водят до катастрофа.

Господ не се е доверявал на нито един човек, но никога не се е отнасял към хората с подозрение или раздразнение.

Доверете се на Господа, нашия Бог. Неговата благодат може да направи за всеки нещата толкова перфектно, че Той от никой да не се разочарова. Ако се доверяваме на хората, делата ни ще свършат с това, че ние ще се разочароваме от всичко.

Л.А. Орбели, който по-късно станал един от най-големите представители на школата на Павлов, първоначално работел в лабораторията на учения като доброволец. Тогава отношенията между Павлов и Орбели били великолепни. Но когато Орбели бил назначен на щатна длъжност, Павлов станал много придирчив.

И.П. Павлов, когато правел операции, работел ту с дясната, ту с лявата ръка. Премествал пинцетите, ножа и другите инструменти от едната в другата ръка. Който му асистирал трудно се справял с това положение.

Павлов много добре оперирал, но за всяка дреболия много ругаел:

– Вие ще ме провалите! Всичко ще развалите! Пуснете! …….Така не се държи!

Най-накрая Орбели помолил:

– Вземе си някой друг да асистира, бих предпочел отново да стана доброволец в лабораторията ви.

Озадачен Иван Павлович замълчал, а после попитал:

– Това искате, само защото ругая?

– Да, щом ругаете, значи аз не умея да правя нещата така, както е нужно.

– Това за мен е просто навик. Не мога да не ругая, а вие се отнасяте към това …. Когато влизате в лабораторията, усещате ли миризма на скункс?

– Да, усеща се…

– Така възприемайте и моята ругатня, като миризма на скункс. Нима заради миризмата на скункса ще напуснете лабораторията?

Благодарение на какво се отваря нашата уста? Без да смятаме костната структура, представена от черепа и долната челюст, трудно е да се повярва, че устата е поредица от мускули, опънати  с кожата и мембраните.

Един бърз поглед на учебника по анатомия ни показва, че тези мускули съставляват значителна част от контура на лицето ни. Всеки мускул е отговорен за определено движение на нашата уста – свирене, дъвчене или напомпване.

За това фразата „направи такова лице и то ще си остане така“ не е съвсем неправилна.

Ако мускулите  и челюстта  се фиксират в определено положение, като например, при спазъм на дъвчащите мускули или изкълчване, когато лекарят нагласява челюстта обратно в правилното ѝ положение, никак няма да ни е до смях.

Първите дилижанси в Санкт Петербург се появили през  1840 г. благодарение предприемчивостта на директора на 1-ви кадетски корпус барон К. А. Шлипенбаха.

Появате на тези омнибуси, се превърнало в събитие на деня. Хората много ги харесали. Всеки си мислел, че трябва да се качи непременно на тях, да плати един гривеник за пътуването си по Невския проспект, за да могат след това да говоря с приятелите си за впечатленията си от пътуването.

Успехът на това начинание, ниската цена и удобството при пътуването станали известни на царя и той решил лично да се убеди в това.

Веднъж разхождайки се по Невски срещанал дилижанс и той му помахал ръка за да спре и влязъл в него. Въпреки че било тясно, място за него се намерило и той стигнал до Адмиралтейския площад.

Царят поискал да слезе, но кондукторът го спрял:

– Позволете ми да получа един гривеник.

Николай Павлович се оказал в затруднено положение. Той не носил никога пари в себе си. Никой от спътниците му не се решавал или не се сещал да му предложи портфейла си.

Наложило се кондукторът да го глоби.

На другия ден в офиса на дилижансите царят изпратил 10 копейки с допълнение от 25 рубли за чай на кондукторът, който го глобил.